|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ой, мини, мини, господине!
Слава Бога дружини,
къде скочиш, та намериш Бог свети Иван.
Тъй като ни видя, че скочи,
че запретна елатни пъкави,
че ни дари добра дара -
вит кравай, преперица препечена,
в рай Божи занесена и за нас обречена.
Той дари нас веднъж, Господ него - дваж,
че му даде два вола, криво рало, дървена копрая,
че разора две ниви - над път и под път.
В голяма нива загради купен,
купен се върти и превърти.
Под път в малка нива имаше крушка,
на крушката - люлчица,
в люлчицата - момченце,
като златно звънченце.
То расна и порасна,
баща му го гонеше след бързоноги козици
и белоноги овчици,
той не ходеше след белоноги овчици
и бързоноги козици,
А си ходеше по колини зимни,
да си гаси лоени свещици,
да си люби бели и черни момици -
татък, където е ходил баща му на младото време.
Че излезе на разпът на раздрум,
че се разпя с ясен глас, като кукувица -
леко кукува - далече се чува.
Къде стои Бог свети Иван Рилски -
с него имаш делба да делиш,
кому лъжица, кому паница,
кому него брата кило, кило и половина.
Ако му беха бели парици - бели овчици,
ако му беха жълти парици - жълти говеда,
ако му беха лени парици - ляло се е и ковало златото,
като леда на Ванковата воденица."
Лозица, Карнобатско; "блаженка" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|