|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ой скочи, Боже, та поможи!
Къде ходихме, обиколихме,
кални друми ний газихме,
нанесе ни Бог у наш домакин,
който ядеше, пиеше и се Богу молеше -
да му дойдат юнаци коледари.
Ето, дойдохме юнаци коледари.
Като ни виде, много се зарадува,
запретна свилни скути, бели ръкаве,
та ни дари чаша вино, писан колак.
И него Бог дари злато, сребро,
некому лъжичка, некому паница,
на наш домакин кило и половина.
Всеки дигна, на рамо дома отнесе,
наш домакин не можа да дигне,
на рамо дома да отнесе,
впрегна брези биволи в кола желязна,
нагоре прибута, надоле предържа...
У праг опре, у стран запре,
не можа през трап да претърколи,
извади влашко ноже, та през среда пререза,
у къщи укара, и там се, леле, разлело,
двори залело, кола позлатило!...
И вие, дружина, кажете: "Амин!" (дружината: "Амин!")
Да е жив и здрав тоя домакин, що посе тая бела пшеница,
та се роди на малка нива кръстци, на големо гуно копни,
що не можа свети Гьорги с кон да обиколи,
с боздуган да прехвърли!
И вие, дружина, кажете: "Амин!" (дружината: "Амин!")
Да е жива тая домакиня, що омесе тая колачина,
колачина-витачина, та се чуло и пречуло
през девет села в десето,
като орле високо, риба дълбоко,
мечка якост, вук с дебност,
лисица с хитрина, заек с бързина...
И вие, дружина, кажете: "Амин!" (дружината: "Амин!")
Лозен, Софийско; "молитва" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|