* * *

Български коледни благословии

Славате, момчета, да славаме!
Що сме станя станили,
та сме нощя нощили,
темни нощи, кални друми.
Ний станахме, та отидохме
в то нашия славен станин господин,
та го сварихме
на златни, позлатени трапези,
та ми седи, яде и пие.
Ние го мърва много посилихме,
повеселихме.
Ние рекохме, че е човек за разсърдване
Той не бил човек за разсърдване,
а станя, та обрадва, та зарадва,
та запретна бели ръце сиренови,
та подсука тежко скотле копринено,
та ма дари добра дара -
добра дара - вит привит колак
На колака кръст дуката
Тая дуката, ако е чиста, чиста да се лей
ако е медна, медна да се лей,
ляла и преляла, през праг преляла,
през миле изляла, кат лед под вода
кат листо при гора.
Речте момчета: Амин!
Тая домакиня, дето е вила превила тоя колак
като крондил вино по трапеза
като сухо весило .... в ришето,
като мома по ливански дворе
с златно перо на главата,
като овца с мало мъжко ягне
по Гергьовден, по зелена трева
Речте момчета: Амин!
Тоя нашия славен станин господин
мъри му било мило и драго
на големи ниви големи купци
на малки ниви чести кръстци.
В нивица крушчица, под крушчица люлчица,
в люлчица мало мъжко детенце
като ясно шинченце
На шийка му кисийка,
на кръстче му балтийка.
Татко му го гони към сиво бяло стадо
То не бяга към сиво бяло стадо,
ала бяга към таткови си майчини
стари млади години,
към руси бели моми.
Речте момчета: Амин!
От нас малко, от Господа много!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.