* * *

Български коледни благословии

Голяма нива - редки кръстци,
малка нива - чести кръстци,
сред нивата - крушчица,
под крушчица - люлчица,
в люлчица - детенце,
майка му го люлееше, баща му му пееше:
"Да стане Иванчо, да порасне,
да пасе сиви, гриви козици
и търбушати овчици,
да дои бели млека,
да храни пътници, друмници,
да ходи по седенки и по беленки."
Раснал Иванчо, пораснал,
не пасял сиви, гриви козици,
не доил бели млека,
не хранил пътници, друмници,
най си й Иванчо пораснал,
тръгнал по седенки и по беленки,
където момите платно белят,
от далеч им се поклони,
всичките на крак станаха,
докато му перчем повчешат,
докато му калпак накривят,
докато му мустачки подсучат,
докато им със свирчица посвири,
докато си хорце потропнат
слънцето три пъти изгряло и заседнало.
Всичките били на същи майки.
Едната била на майка - мащеха,
като си в къщи отишла,
майка й я попитала:
"Мари, дъще, клета дъще, къде беше до сега?
Слънцето три пъти изгря и заседна."
Тя й отговаря:
"Мари, мале, мила мале,
послушай ме, да ти отговоря.
От далеч дойде едно лудо-младо,
от близо ни селям подаде,
всички му на крак станахме,
докато му перчем повчешем,
докато му калпак накривим,
докато му мустачки подсучем,
докато ни със свирчица посвири,
докато си хорце потропнем
слънцето три пъти изгря и заседна."
Майката, нали й била мащеха,
грабна една крива, лива кобилица,
като я напънала, препънала се на външния праг
и се ударила на вътрешния праг,
джуката й затекла като удешкюф долен камък,
като Кралимарков тъпан.
Този кравай, печен, недопечен на нас наречен.
Който е душманин на тази къща
да отиде да копае плочи,
да си извади и двете очи,
да отиде да копае троскот,
да го убие Господ.
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.12.2009
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010