|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Събрали се сабор момци,
сабор момци коледари.
Де рано ранили, де късно къснили,
че стигнали до един стар станеник, стар доминик.
Те мислили, че ще излезе някой лош човек, да ги нахока,
а той излезе един много добър човек,
бос на крак като петел на праг.
Бръкна в дълбоки джобове,
извади китка ключове,
та отключи чимшир порти,
покани добри гости,
добри гости коледари.
Гощава ги, черпава ги,
гощава ги с мряна риба,
черпава ги с руйно вино,
че ги дари добра дара,
добра дара - един вит-превит кравай,
на кравая кръст дуато.
Той тях дари, него Господ дари.
Че к'во му дари?
Сивобърза кобилка -
по земя бяга, по небе хвърчи.
Че отиде на връх Стара планина,
дето братя людско имане деляа.
Че как го деляха?
Кому с лъжичка, кому с паничка,
кому с лешникова шлюпичка.
Че се падна на най-малкия брат най-голямото тегло,
дето тегли деветстотин деветдесе и девет кила и половина.
Амин, дружина! (всички: Амин!)
Този кравай печен-недопечен,
на нашта куда наречен
таз вечер в торбата, утре вечер - в чорбата!
Голяма нива - рядко кръстци,
малка нива - често кръстци.
Сред нивата крушчица,
под крушчиа - люлчица,
в люлчица малък Иванчо.
Майка му го люлееше и му пееше:
"Нани ми, нани, Иванчо,
да раснеш, да пораснеш,
да пасеш сиви овчици,
да търпушат козици!"
Расна, порасна Иванчо,
не стана овце и кози да пасе,
а най се научи Иванчо
медна свирка да свири,
да ходи по седенки, по беленки...
Че отиде на една белянка,
дето момите платна белят,
дето булките шев шият.
На всичките били същи майки,
на една мома била мащеха...
Лозарево, Карнобатско; "Благославка на кравая" (Архив
КБЛ-ВТУ); недовършена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|