* * *

Български коледни благословии

Събрали ми се набрали, все отбор юнаци
с накривени калпаци, с подсукани мустаци,
че тръгнали от пътища на пътища,
от нивица на нивица,
от крушица на крушица,
на крушица- люлчица,
в люлчица- мало мъжко детенце.
Баща му го люлееше, майка му пееше:
"Нани ми, нани, малък Иванчо,
да растеш, да порастеш,
да ми станеш голям юнак,
че да идеш в Солун града,
да си купиш пъстра кука,
пъстра кука, меден кавал,
че да идеш при момите,
при момите, при булките,
дето моми шев шиеха,
дето булки платно белеха."
Раснал ми, раснал малък Иванчо,
че ми станал голям юнак,
че си взема пъстра кука,
пъстра кука, меден кавал,
че отиде при момите,
при момите, при булките,
че се подпря на пъстра кука,
че засвири с меден кавал.
Момите шев забравиха,
булките платна захвърлиха,
че се хванаха на кръшно хоро,
че бяха малки и големи,
едната беше на деведесет и пет години,
другата - на сто двайсет и пет години.
Речете момци: "Амин!"
Тоз кравай печен, недопечен, на нас наречен,
таз вечер в торбата, утре вечер в чорбата.
Речете момци: "Амин!"
Колко звезди на небето,
толкоз здраве в тази къща.
Речете момци: "Амин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.