|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ей вий, момци коледари, де стана станихте,
де пъте пътихте из тия кални друмища, из тия тъмни нощове,
та отидохме в тоя нашия станин - домакин,
та го заварихме на божа трапеза,
яде и пие и чака гости.
Ние му отидохме още по-добри гости коледари.
Златни му люлки разлюляхме, мъжки му деца разплакохме.
Ний рекахме, че е чиляк да се разсърди,
той не се разсърди, най се зарадва, обрадва,
та ни дари вит - кривит колак, на колака кръст дуката.
Тая дуката ако е чиста, чиста ляла и на мен наляла
и през пряк навънка излязла.
Де зачу Божа майка, та запретна тенки скуте,
та ги събра, та ги насвика - сганика :
синовке, дъщерки, та ни дарба подари,
кому лъжичка, кому паничка.
Най-големия станин - най-малката лъжичка,
най-малкия станин - най-голямата лъжица.
Кола га твариш - кола ни га зима,
хамбар га туряш, хамбар ни га зима.
Речета момчета "Амин" (всички: "Амин!")
Хей вий момци коледарци, не гледайте горе в небето,
най гледайте долу в полето, в полето нивица
в нивицата крушица, на крушица люлчица,
във люлчица мъжко детенце, на шийка му хамаилка,
на кръстче му кьор - балтийка.
Татко му го гони към сиво - бяло стадо,
той не бяга към сиво - бяло стадо,
най бяга към таткови и майчини млади години,
на тих-бял Дунава, дето моми платна белят.
Та се подпря на крив кривак, та засвири с меден кавал
та са моми в нега загледаха, та платна пречукаха,
конци поконциха, игли потрошиха
и на тих-бял Дунава вода размътиха.
Де ги зачуха техните майки, те си ги люто кълнаха :
"Хей мари гидитски дъщери ам ' ко сте правили,
ко сте стрували, та сте платна пречукали, игли потрошили
конци поконцили и на тих бял Дунава вода размътили?"
"Ех, мале тая дума не е за думане.
Откъде дойде един кирлив - паслив овчар,
та се подпря на крив кривак, та засвири с меден кавал,
та се в нега загледахме, та платна пречукахме, та конци
поконцихме, игли потрошихме
и на тих-бял Дунава вода размътихме!"
Речете момчета: "Амин" (всички: "Амин!")
Ей вий момци коледари, не горе в небето
най гледайте мене в ръките тоя колак, който го е сял
пресял през сито, през решето да се носи, подноси
като листо над вода, като риба в дълбина, кат павликенска мома
пременена, премилена, с чужда риза, чужд сукман,
като паун с ясни пилета
Тая година колкото берект има в тая къща,
догодина още толкова.
Колкото звезди на небето, толкова жито в полето,
тая колачина в мойта торбичина, тая мома дет е зад вратата,
да е на мене на ръката.
Речете момчета: "Амин!" (всички: "Амин!")
Любимец, Свиленградско; изрича се от водача - "бабрика"
(Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|