* * *

Български коледни благословии

Ой, Иване, стопане, къде й пъта пътувало, къде й стана станувало,
че си ходихме и обредихме, че най-после отидохме у бай Иван,
че го заварихме на добра трапеза, че си ядеше и пиеше
и се на Бога молеше, да му дойдат добри гости, колеждани.
Ето, че и те довтасаха. Той, като ги видя, на крака подскочи,
бели ръкави запретна, златни скутове заметна,
па се отнесе като сокол във височина, като риба в дълбочина.
Че ги подари добра дара - трапезица, на трапезица повит кравай,
ведро вино, кръст дукато преперица препечена,
в рай Божи занесена и за колежданци обречена,
"Ой, мъни, мъни, мъни!"
Че те го подариха добра дара -
два сиви воловца и калинково оралце
и босилково копралка. Че си разора
под път нива и над път нива,
под път нива се развиваше докастро,
ако беше червено - червено кобилки,
ако беше бяло - бели овчици,
ако беше сиво - сиви козици.
А над път нива загради копен, копен не се задържа,
загради и кладня, и кладня не се задържа,
загради кръстец, кръстец се задържа.
У кръстеца - крушчица, у крушчица - люлчица,
у люлчица - момченце, гласът му беше
като ясногласно звънченце.
Че то си расна, порасна, ерген голям стана.
Баба му перчем решеше, майка му дрехи вадеше,
баща му - кон седлае, дядо му - порти отваря.
Да го изпращат татък нагоре след вакли овчици,
след бързи козици. А то не отиваше горе, нанагоре
след вакли овчици, след бързи козици,
а най си отиваше татък долу, нанадолу -
по черни тъмници, по високи избици,
да си люби чернооки момци
като баща си на младото време!
"Ой, мъни, мъни, мъни!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.