* * *

Български коледни благословии

Скочи Боже, та поможе!
Дека путу пътувахме, дека тръгу тръгувахме,
на поле бяхме бръзи, а на гора вещи.
Стигнахме Бога и святаго Йована,
дека делея сребро и злато;
свети Йован кого дарува с шепа, кого с капа,
а нашего домакина - с голямата шиничина.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Ова жито чисто-пречисто,
от грайорика, от тръторика
и от зла трава подланица,
щото боде жените у дланове
и ги пуди при люлките,
а у люлките мъжки деца с сребърни кръстовци.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Овая погачина чиста-пречиста,
коя я месила с синове се подносила
како на кръщенье, така и на плетиво -
како орел височином,
како риба длъбочином,
како вук якотом,
како лисица итрином,
како заяк бръзином,
како мечка страшином,
како сръна бегаечи и пр'аечу,
како паун с шарени перя,
како пауница с шарена главица.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Ово повесмо-длъговесмо,
длъго било като деда, тънко било като баба.
Посеял го дедо на лесище - израсло е и прерасло
от сто гръсници едно зръно;
немало кой да го пази,
изклювала го цръноморска грълица,
па отишла под воденица за водица;
видяла я баба, казала деди -
вземал деда кичина, а баба фурчина,
та я ударил деда по трътичина;
она летеечи предеечи преко Цръно море
заръчала поръчала да й прати дедо лек;
деда рекъл: "Кога ву пратя я лек, тогава она да види век!"
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Овая грудка сирене, колку е прешла могили,
толку на домакина кобили,
колку ридини, толку волини,
колку по планината белутци, толку на домакина булюци.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Овая парица, медена парица, ако ли е сребръна,
деца си играли със сребро и злато;
ако ли е цръвена, цръвени му двори и обори
и немало дека говеда да му станат;
та взема деда кичина, а баба фурчина,
искарая ги у планина;
тамо летувая и презимувая,
напролет ги докарая -
по свака крава и теленца, а по бико две;
едното деди, а другото баби.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Да чува Господ от туна беда, от зла срекя, от длъги тояги,
от тесни сокаци и от лисичи мунафлъци,
от пияна жена и от бясна свиня.
Излезнала една дива вепретина,
завръте се на'еро и наперо,
та закачи нашата невестица
от край до край (...) - се една дупка.
Дайте жени и невести коя конец, коя власок -
ако биде, ако не, друга че тражиме...
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Свири свирче, свирили ти дечица по Романия.
Прибирай, Прибиславе, прибила ти се мъртва кост под нос,
та не можел на лед вода да се напиеш,
а ишел дека жени прали, и дека гуски срали...
Викайте "Амин!" ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.