|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Скоче Боже, та поможе!
Къде пъту пътувахме, къде тръгу тръгувахме,
тъмни нощи изходихме, кални друми изгазихме;
на поле бяхме бръзи, а на гора веще.
Стигнахме Бога и святаго Ивана,
дека делеха сребро и злато;
свети Йоан кого дарува с шепа, кого с капа,
а нашего домакина - с голямата шиничина.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Ова жито чисто-пречисто,
от граурика, от тръторика
и от зла трава подланица,
щото боде мъжиете у дланове,
а жените пъди при люлките,
а у люлките мъжки деца с сребърни кръстовци.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Да чува Господ от туна беда,
от пияна жена и от бясна свиня.
Изкочи една дива вепретина,
та се завърте на херо и на перо,
и закачи нашата невестуля
от (...) до (...) - се една дупка.
Дайте моми и невести коя конец,
коя конец, коя власък, да я кръпимо -
ако биде, биде; ако ли не - друга ще тражимо.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Ово повесмо-длъговесмо,
длъго било като деда, тънко било като баба.
Посеял го дедо на лесище - родило се, преродило,
от сто гръсници едно зръно дало;
нямало кой да го брани,
изклювала го цръноморска грълица,
и задавила се, та отишла под воденица за водица;
видяла я баба и казала деде -
зема баба фурчина, а деда кичина, та я удри по трътъчина.
А она летеячи и пръдеячи пряко Черно море
заръчала и поръчала да й прати дедо лек;
дедо рекъл: "Кога й пратя лек, тогава она да види век!"
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Овая парица медена, ако ли е сребърна,
деца си играли с сребро и злато по бунище;
ако е цръвена, цръвени му двори и обори;
та немало дека говеда да му станат;
и земал деда кичина, а баба фурчина,
та ги искарали у планина;
там летували и презимували,
напролет ги докарали -
по всяка крава и теленца, а по бико две;
дайте едно баби, а едно - деду.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Овая грудка сирене, колко прешла могили,
толко да даде Господ на домакина кобили,
колко прешла рътини, толко волини,
колко по планината белуци, толко на домакина билюци.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Свири свирче, свирили ти дечица по Романия.
Прибирай, Прибиславе, прибила ти се мрътва кост под нос,
та не могъл на лед вода да се напиеш,
най ишел къде жени прали, и къде гъски срали.
Викайте "Амин!" ("Амин!")
Кюстендилско; зап. Д. П. Петров (Славейков П. Р., Народни обичаи.
// В-к Гайда, год. ІІІ, 1866; =Ред книжки за прочитание на секиго. Книжка десета:
Ружа. Издава Ил. Р. Блъсков. Варна, 1886, с. 11 - "Стананувание по Кюстендилско";
=Извори за българската етнография. Т. 1. Из българския възрожденски печат. С.,
1992, с. 356-357).
=============================
(с) Електронно издателство LiterNet, 00.00.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|