* * *

Български коледни благословии

О, слава вази дружина!
Коя пътя пътувахме,
коя друма друмувахме?
Там са намерихме
стара Божа майка,
на Божа царска трапеза.
Тя си ядеше и пиеше
и се на Бога молеше
за добри, гости коледари.
Тоз час й пристигнаха
добри гости коледари,
че й попяха и развеселиха.
Тя си беше и самси от Бога весела,
че запретна бели ръкави,
бели ръкави, златни скутове,
че ни дари добра дарба,
добра дарба - превит кравай,
на кравая кръст дукато.
Която го е наитила и написала,
тя се наема стара домница,
дастър син, дастър комин
по ранени коне, по сини седла
позлатени, сърмени.
Че ни Господя помоли:
"Елате братя, елате дружина.
Аз ще ви даря кому с паница,
кому с паница, кому с лъжица,
а нашия цар Борис с кило и половиница,
с кило и половиница да делим това сребро;
ако е бяло, бели овчици,
ако е сиво, сиви говедца,
ако е черно, черни биволи,
ако е подрязано, подрязан ми копер,
ако е сребро - ляло му се й сребро
и ковано му се й сребро
кат лед на Ивановден
през прага преляло!
И се на Господа помоли;
Господ й помогна -
оратни воловци
и скопатни синорци,
натрупаха под път ланичка
и над път ланичка.
Зад ланичката крива крушица,
на крушицата злата люлчица,
у люлчица момченце.
Баща му го пращаше
да пасе бели овчици,
да брасти бързи козици.
То не отиваше да пасе бели овчици,
да брасти бързи козици,
а отиваше по пътища и по друмища,
кат баща си на младите години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.