|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Слава вам, дружина!
Пата, Пата пътувала, къде Пата пътувала,
по кални пътища, по кални друмища,
да си найде нашего Ивана, по легала, по патила,
най го найде на царска божа трапеза,
от Бога подарена, от Бога повеселена.
Със златна лъжица чорба сърбаше,
със сребърна чашка ракия пиеше
и се Бога молеше:
"Дай ни, боже, добри гости,
добри гости - колажданци,
да ги дарим с добра дарба,
добра дарба у пеща хляба,
у пеща хляба превит кравай,
на кравая кръст дукато."
Амин.
Кат зачухме ние колажданци,
че се наднесохме кат сокол от височина,
като риба от дълбочина,
че запяхме, че заблажихме.
Ако е сиво-говеденце да е,
ако е шарено-шарено да е,
ако е червено-конченце да е.
Двама братя дялба делят
като лед през праг по Ивановден,
на кому се падна окичка,
на кому половничка.
Той не беше доволен от това,
имаше два вола, кат два сиви сокола,
че изора под път нива,
под път нива крушчица.
Единият му крак лоен, другият восъчен
през пожар лесно да бяга,
през вода лесно да гази.
Расна, порасна, баща му казваше:
"Хайде, синко, по туй време горе, по онуй долу,
по свой бързи козици,
на гърба ти наварчица,
у ръчица кърпиче."
Майка му думаше:
"Недей ходи, синко,
по туй горе, по онуй долу,
по свои бързи козици.
Ами по изворци,
по изворци, по кладенци,
дето се любят моми и ергени,
кат се любиха едно време
баща ти и майка ти."
Козар Белене, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|