* * *

Български коледни благословии

Събрали са събор момъци, коледници,
да ходят, да коледуват, бога да веселят.
Тръгнали по дълга пътя, кална друма.
Де рано, ранили, де късно, къснели.
На тоз стар стрика господин най-късно похлопали.
Похлопали на чимшир порти.
Кой похлопа, кой потропа, кой подритна чимшир порти?
Та ги закарали сред равно двори.
Събудили го от сладък съня.
Помисли ли че той е сърдит, гневен,
а той се обрадвал като пате в решето,
като бълха в гащи, като мишка в калчища,
като сив сокол в синьо небе, като риба в дълбчин,
като брадва в чиста гора, че му дошли добри гости,
добри гости - коледници, да го развеселят.
Поканил ги в къщи да влизат,
замесил една питуна, колкото една букова листуна,
наточил един пахар вино, колкото една орехова черупка.
Седнали да ядат, да пият.
Оцапали се до ноктите, облизали се до лактета.
Таман ядяха и пияха в люлчица заплакала мъжка рожба.
Майка му го залюля, баща му му запя:
"Расти чуджули, да пораснеш, че да станеш голям юнак като баща си
и по- голям, че да идеш татък горе, татък горе в гора зелена,
при вода студена, по гората, по мярата да пасеш голобради козици
и мъркошети овчици, да издойш бяло мляко,
да подсириш бяло сирене,да нахраниш баща и майка,
пътници и друмници и на стари години хаир да правиш..."
То, пустото момче, расти и порасти,
ама не отиде татък горе в гора зелена,
ами нарами един дрянов кривак, нахлупи един самур калпак,
отзема един меден кавал,
поведе едно сиво гриво куче, че отиде татък горе,
татък горе по белилки, дето моми платна белят, дето булки шев шият.
То накриви самур калпак, че засвири с меден кавал.
Моми и булки се в него загледаха,
че на момите реката ум платната отвлече,
а булките си шева сбъркали.
Отишли си при своите майки, отишли си, разказали:
"Мари майки, стари майки, кога бяхме на реката,
дойде едно лудо-младо, на глава му самур калпак,
на рамо му дрянов кривак, в ръка му меден кавал.
То засвири с меден кавал, то засвири жално, милно,
жално милно, разговорно.
Ние в него се загледахме, загледахме, заслушахме,
че реката ни платна отвлече, а ний, булките, си шева сбъркахме..."
Отговарят им стари майки:
"Туй лудо-младо какво да го правим? Кълнете да го прокълнем!
Да му излезе под носа отдолу една пришка, да расте, да му порасте,
да стане колкото Кара Алиева тъпан,
че ще му е лика и прилика през плет на кум ръка да целува,
от крак леща да лиже и от паница мед да яде.
И туй ако му е малко!
Да го подгонят Карастанчовалар, да го закарат татък долу,
татък долу в кеманлова дупка.
Там да го мушкат чифчиите с копралите, терзиите с ножиците,
овчарите с криваците, момите с иглите и бабите с гагите!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.12.2009
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010