* * *

Български коледни благословии

Их, мари, скочете, сичка наша дружина!
Кажете - Амин! ("Амин!")
Къде сън сънихме, пътя пътихме,
дени и нощи-полунощи,
по носищи по кълчищи,
тъмни нощи прибидихме,
кални друми потъпкахме,
къдрав калпак поросихме,
черни чизми изпокаляхме,
паун перо потрошихме;
отидохме в наш станинине-господине.
Кажете - Амин! ("Амин!")
Ний го мислим сърдит ще би, гневит ще би,
а той не бил не сърдит, не гневит,
най яде и пие на златна трапеза с жълта бъклица
и се надява за добри гости, добри гости коледари.
Кажете - Амин! ("Амин!")
И ний му отидохме по-добри гости коледари -
мало-много чемшир порти похлопахме,
равни му двори напълнихме,
дребни деца разбудихме,
сам си него развеселихме.
Кажете - Амин! ("Амин!")
Той скочи на един крак
орадван-обрадван, пременен-пребелен
и ни дари добра дарба - вит-превит кравай,
на тоз вит-превит кравай кръст Божи дукатце!
Кажете - Амин! ("Амин!")
На кому стригани овчици,
на кому стригани козици,
на кому сиви крави
с малки червени теленца,
на кому чисто бяло злато -
през ирек хамбар прекарано,
(...) до ляло!
Кажете - Амин! ("Амин!")
Тоз вит-превит кравай,
който го завалял-замесил,
да му се позлатят-посребрят ръцете,
ръцете от лактите до пръстите!
Тоз вит-превит кравай,
който го на нас подари -
Господ на него да дари
със синове и дъщери.
Кажете - Амин! ("Амин!")
Синове с кола дом да внисат,
дъщери иглен връх да изнисат,
да му додат от девет селца сватовници,
сватовници-прътовници,
да му се отмалят-премалят
кат кум на златна трапеза с жълта бъклица,
а той да не им се отмаля-премаля
кат кум на златна трапеза с жълта бъклица,
а най да им се изнася-понася
кат кит по гора, като лед по вода,
кат соколова височина,
кат рибова дълбочина,
кат селски чурюкчия,
кат селски дълъг сюрек,
кат царски хазнаджия,
кат царска тежка хазна,
кат Янко кехая със сиво стадо,
като млад юнак с накривен калпак,
като млада мома с вито венче -
да е венчето пада пъстро перце,
дето ходи пусти еленски гори!
Викайте всички момци - Амин! ("Амин!")
Малом под път нивица,
в нивица крушчица,
под крушчицата люлчица,
в люлчицата момченце
със златно кръстченце.
Баща му го гони по оран, по копан,
а то не бяга по оран по копан,
а най-бяга подир сюглюкото стадо,
подир черноморските овци,
подир белоликите моми -
кат баща си на млади години!
Кажете - Амин! ("Амин!")
Сварили са Божа майка и света Богородица
из поле широко, из доли дълбоко
бяла върба да надварят;
та отиде Божа майка,
та разтегна тънко сукно,
тънко сукно копринено -
на сякому дялба делеше
по лъжичка, по паничка,
на наше станинине-господине
най-малката лъжичка,
най-малката паничка,
което кило береше
и на кола го товарим -
кола не го носи!
Ний се още Бог молим - Бог още наддава!
Кажете - Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.