* * *

Български коледни благословии

Славим Богу, наш'та дружина!
Къде стана станувала, къде пата пътувала,
и тук дойдохме, и тук добро найдохме.
При нашего брата по-стари, по-млади,
на ядене, на пиене, на Божа честна царска трапеза.
Той ядеше и пиеше и се на Бога молеше, за добри гости коледари.
Бог го поимал и почел, и му дал добри гости,
добри гости коледари.
Те по-малко му пяха, повече го развеселиха.
Той стана, взе в десна ръка патерица,
па удари кръст на небо,
кръст на земя, та излезе вита кукла,
вита кукла пресно лебо.
Работни дъщери, копатни синковци.
Синковци разораха, дъщери разкопаха нивица,
в нивица крушица, под крушица люлчица,
в люлчица малко детенце като златен пръстен.
То расте, порасте, баща му го накара по тръняци, гори, гъстаци,
да пасе белобокото колзенце.
Тоз дявол не отиде да пасе белобокото козленце,
а се пусна та хвана на комшиите, черноокото момиченце.
Тогава баща му се разсърди, би го ни много ни малко,
та му се дигна плюсчица, плюсчица като свирджийски тупан.
Па и тоз дявол се разсърди, па впрегна брези биволи,
па изора черни угари.
Па посади гръсти гъсти като мъгла, тънки като игла,
високи и чамести като коледарското магаре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.