* * *

Български коледни благословии

Е, слава вазе, божа дружино!
Къде е Стана станувала,
та там Пата патувала, кални друми небивала,
чужди чести добивала, наше никога не изпущала.
Саде ходехме, саде пихме и Бога тука славихме.
Дойдохме и тек да пием и благославим,
У нашего по-малък брат, нине господине,
че го заварихме на еске и пике на своя божа трапеза,
че яде и пие и се Богу моли да му даде
Господ добро госке- коледари.
Бог го поима че е човек праведен
Та мудаде добро госке- коледари.
Тия по-малко га развеселиха, повече приглушиха,
Но нали е от Бога драг не рече - убий, Боже!
А рече - дай, Боже, все така да бъде до амина века!
Па запретна бели ръкави, запаса златни скутове,
взе позлатени патерици, па излезе на край земя,
та удари къс небе и на кръст земя,
какво да си удари добро госке- коледари.
Те го потма, че е човек праведен, та муказала
да не даре добра дара, честна трапеза,
на трапеза кръстат месал, до месал хляба,
до ляба ведро вино, до него вита кукла.
Зрънце, брънце, през бял комин прелетяло,
в гъсто сито влетяло в коледарската кукла,
в коледарската кукла замесено, кой се е превивал
та е вил тая кукла, той се е вил на ляво
и на дясно- той е на майка си стара къщовница
стара домовница, като кукувичка пролетно време
полек кукува, далеч се чува.
Па си рече- кумове си нямам, кумови да сте ми!
Девери да сте ми, брато си булка ще доведа
От девето село, десето, от град Етрополе
С врани коне, с шиклосани бъклици,
С пресни лебове, с пуста върладинска ракия.
Ти ги полвалина, та тя се поднесе като мрена
по дълбочини, сокол по височини,
сокол златоуст, златопер,
сокол хвърчи по кръстата планина,
пера падат, моми ги берат, на китка ги кичат,
Ако е мазитно това зрънце, мазитна му кравица,
мазитна му овчица, мазитна му овчица.
Ако е златно, злато се е ляло и сковало
лед-леденица, сол-солница, като на воденица,
по долапете зиме на Ивановден.
Па си даде Господ две червени кобилки,
какво видеха - не грешиха, какво гонеха - все стигнаха.
Бога и Крачуна на широко вървяха, преко дол делеха,
кому лъжица, кому паница,
на нашего брата - кило и полвина,
злато едва го дом с колесница закара.
Па даде Господ под биволица торменце,
под овчица - агънце, под козица - яренце,
под свине - десетина прасенца.
Взеха гъстите усои, дадох юсък вресок,
Изкочила на края, дадоха на Бога вресок,
това бе дара на младата булка.
От тая стока избра два вола като два щуреца,
и на път у нивица грешцица,
у грешцица крушица, у крушица люлчица,
у люлчуца момченце като злат кръстец.
Кога расте и порасте таз сингар взеда
кладе кладница, той подпира, тя пада,
баща му и майка му помъмрили че е още малък.
Ми иди поиди по руди рудини гъсти сегини,
дарове вити, стари кошари
та хвани белободото звездарче,
та веж що рана на преден десен крак.
Той не послуша баща и майка и отиде
по темна тъмница в дълбоки земници,
та хвана черноокото момиче за ръка
и дома за булка отведе.
Па взе манара му на ръка, кавала му на кълка
Късо магаре под него,
късо куче след него отиде.
В дедово старо бранище изтреби тебит.
Взе бащини волове, изора оране, пося пръст,
И ги благослови Господ да станат
гръсти гъсти, гъсти кото мъгла,
тънки като игла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.