* * *

Български коледни благословии

Ей слава вазе, Божа дружина!
Къде е стана станувала,
тата й пата пътувала,
кални друми пребивала,
чужди чести изпущала.
Насаде ходихме, пехме,
пехме и тук дойдохме,
пехме и ще благословим!
("О-о-о-хо-о-о!")
Ние тука заварихме нашего по-млада,
по-млада и по-стара братаго,
братаго нина господина,
че яде и пие на своя честна трапеза
и се на Бога моли да му даде добро гости,
добро гости коледаре.
("О-о-о-хо-о-о!")
Тия го имаха честен човек,
та му дадоха добро гости,
добро гости коледаре,
тия по-малко го развеселиха,
повече го заглушиха.
("О-о-о-хо-о-о!")
Но нали е той добър човек,
не вика: "Убий, Боже!", ами вика "Дай, Боже!"
Догодина, до века, нека все тъй да бъде,
че е човека имала, та е Бога почитала,
като на секо яко място.
("О-о-о-хо-о-о!")
И заврати той бели ръкаве,
и зема златна патерица,
та прекръсти на кръст небо,
накръст небо и на кръст земя,
та си пита Бог от небо и цар от земя
що да си дари добро гости,
добро гости коледари.
("О-о-о-хо-о-о!")
Бог от небо и цар от земя му казаха
да ги дари честна трапеза,
честна трапеза и кръстат месал,
до кръстат месал пещна леба,
до пещна леба ведро вино,
до ведро вино вита кукла,
до куклата зрънце-брънце,
зрънце-брънце, кръст дукато,
през бел камик пролетело,
през гъсто сито пресеяно
и в коледарската кукла замесено.
("О-о-о-хо-о-о!")
Коя мома са е наемнала,
та е вила тая кукла налево-надесно,
на майка си стара слуговница,
стара къщовница, стара одреница.
И хората я зафалиха,
па тя се несе-понесе
като кукувица пролети,
кукувица лека гадина,
леко кукува, надалеч се чува.
("О-о-о-хо-о-о!")
Кумове си немаме, кумове да сте ми;
брайкя си немаме, брайкя да сте ми,
сестрица бих ви станала,
булчица бих ви довела.
През девет села в десето,
от град Етрополе с врани коне,
с шоколадени бъклици,
с шарени торби,
с пресни лебове
и с пуста варлатимска ракийка.
("О-о-о-хо-о-о!")
И тук и има, та се несе и понесе
като сокол по височини
и мрена по дълбочини.
Сокол хвърчи по кръстата планина,
сокол златоуст,
златоуст, златопер,
златни пера от него падат,
та ги момите берат,
та ги на китка правят,
та ги на кладенци носят
и на чернооките момченца дават.
("О-о-о-хо-о-о!")
Ако е масълце мазатнаво,
кравичка, биволичка,
овчица и козица,
ако е сребро и злато,
то са е вливало и преливало
като лед в ледници,
кат под воденица и над воденица,
кат на воденица по карапците,
на чешмите по кюнковете,
на гераните по съсъците
и по момински ведърца.
("О-о-о-хо-о-о!")
И му даде Господ две врани кобилки,
кого гониха, се стигнаха,
стигнаха Бога и Крачуна
на път, на кръстопът,
че си злато делат -
на кому лъжичка, на кому паничка,
нашего брата нина - кило и половина,
едва го с колесници в дом закараха
("О-о-о-хо-о-о!")
И му даде Господ под кобила конченце,
под кравичка теленце,
под биволичка турменце,
под овчица агънце,
под козица яренце,
под свиня десетина прасенца.
Тия дигнаха люсък и писък,
та стигнаха на край на земя.
("О-о-о-хо-о-о!")
И това да бе дар на младата булка,
той от тая стока избра два волца
кат два щурца; що помисли - ще изора!
Изора и под път нивица, и над път нивица,
и в нивица гразчица, у гразчица крушчица,
на крушчица люлчица, в люлчица мъжко дете,
дете като златно кръстле.
("О-о-о-хо-о-о!")
Расна ми тоя синчага и порасна,
и почна кладница да ми подбада.
Той ги подбада и тя пада,
баща му го съди и учи, и вика:
"А бе сине мънин, ти си ми още мъничък,
що подбадаш тая кладница;
бе, я иди на бащини вити кошари,
при длибоки урви,
при белобоките козици
да видиш белобокото звездаче,
що куца с преден десен крачец!"
("О-о-о-хо-о-о!")
Той не слуша бащини поуки,
ами фана темни темници,
дълбоките зимници -
да гаси на момите лоените свещици,
как са правили баща му и майка му
на младото време, и кат младите ергенчета днеска.
("О-о-о-хо-о-о!")
Баща му пак го съди и учи и вика:
"А бе ей, сине мънин,
защо си ми фанал темни темници,
дълбоките зимници,
да гасиш на момите лоените свещици.
Я иди на бащини вити кошари,
при длибоки урви,
при белобоките козици
да видиш белобокото звездаче
що куца с преден десен крачец!"
("О-о-о-хо-о-о!")
Той не слуша бащини поуки,
ами фана темни темници,
дълбоките зимници
и си фана черноокото момиче,
дома го булка заведе.
("О-о-о-хо-о-о!")
Па зема той къса манарка на рамо,
къса кучка пред него,
късо магаре под него,
па отиде на дедови стари бранища,
та изтреби требнина,
па зема брези биволи,
па изцепи цепнина,
па ги посея с гръсти
и благослови: "Ей, гръсти,
да даде Господ да станене гъсти,
гъсти като мъгла, тънки като игла,
главести като колежданското магаре!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.