* * *

Български коледни благословии

Е, слава вазе, божа дружино!
Къде е стана станувала, та там пата патувала,
кални друми набивала, чужди чести добивала, наше никога не изпущала,
всъде ходихме, всъде пяхме и всъде славихме!
Дойдохме и тук, ще пееме и благословим
у нашего по-малък брат нине-господине,
че го заварихме на еске и пике на своя божа трапеза,
че еде и пие и се Бога моли
да му даде Господ добро госке коледари!
Бог го поима, че е човек праведен,
та му даде добро госке коледари,
тия по-малко го развеселиха, повече проглушиха,
но нали е от Бог драг, не рече: "Убий, Боже!",
а рече: "Дай, Боже, все тъй да бъде до амина века!"
Па запретна бели ръкави, запаса златни скутове,
взе позлатена патерица, па излезе на край земя,
та удари на кръст небо и на кръст земя,
та попита Бог от небо и цар от земя
какво да си дари добро госке коледари.
Те го поимаха, че е човек праведен,
та му казаха да ни дари добра дара честна трапеза,
на трапеза - кръстат месал, до месал - леба,
до леба - ведро вино, до него - вита кукла
с зрънце-брънце през бял камък пролатало,
в гъсто сито залагало, в колежанска кукла замесено!
Кой се е превивал, та е вил тая кукла,
той се е вил налево и надесно,
той е на майка си старокъщовница-стародомовница
като кукувичка пролетно време - полек кукува, далек се чува.
Па си рече: "Кумове си немам, кумове да сте ми, девери да сте ми,
брато си булка ще доведа от девето село, от десето, от град Етрополе -
с врани коне, с шиклосани бъклици, с пресни лебове, с пуста върла бдинска ракия!"
Тии ги похвалиха, та тя се поднесе
като мрена в дълбочина, сокол по височина - сокол златоуст, златопер!
Сокол хвърчи по Кръстата планина,
пера падат, моми ги берат, на китки ги кичат,
на седенките ги носят на чернооките момци.
Ако е мазитно това зрънце -
мазита му кравица, мазита му овчица!
Ако е златно - злато се е ляло
и оковало лед-ледница, сол-солница
като на воденица по долапите зиме по Ивановден!
Па си даде Господ две червени кобилки,
какво видеха - не грешиха, какво гониха - се стигнаха!
Бога и Крачуна нашироко вървяха,
преко дол делеха кому лъжица, кому паница,
на нашего брат - кило и половина злато,
едва го в дом с колесница закара!
Па й даде Господ под биволица торменце,
под крава - теленце, под кобила - конченце,
под овчица - ягънце, под козица - яренце,
под свиня - десетина прасенца;
взеха гъстите усои, дадоха юсък-вресок,
изскочиха на края, дадоха до Бога вресок -
това бе дарът на младата булка!
ит тая стока избра два вола като два щурца,
що помина, се изора - и под път нивица, и над път нивица!
В нивица - грешница, в грешница - крушчица, в крушчица - люлчица,
в люлчица - момченце като злат кръстец!
Кога расте и порасге тоя синкар взе да кладе кладници,
той позбада, тя пада,
баща му и майка му помъмриха, че е още малък:
"Ми иди по руди руди н и, гъсти сечини, дедови вити стари кошари,
та хвани белобозото звискарче,
та виж що рама се с преден десен крак!"
Той не послуша баща й майка,
ми отиде по темни темници, дълбоките зимници,
та хвана черноокото момиче за рък и дом за булка заведе,
па взе манара на ръка, кавала му на кълка,
късо магаре под него, късо куче след него,
отиде в дедово старо браните, изтреби требиш,
взе бащини биволи, изора оране,
пося гръст и ги благослови:
"Да даде Господ да станат гръсти гъсти,
гъсти като мъгла, тънки като игла!" Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.