* * *

Български коледни благословии

Ой, слава тебе Богу, дружино!
Къде е пата пътувала, къде е стана станувала,
цели нощи пробивала и кални думи минувала.
Дойдоха на нашия Сарадинко-господинко,
де ядеше на златни трапезки,
със златни чашки червено винце пиеше.
Кат' си винце пиеше и се Богу молеше:
"Я дай ми, Боже, чета момци,
чета момци колежданци
да ме повеселят, да ме оглушат!"
Не се мина много, не се мина малко,
че довтасаха чета момци,
чета момци колежданци,
та го повеселиха, та го оглушиха,
ама и той самият си беше съвсем весел,
съвсем весел и съвсем оглушал.
Неговият даровичен Господ му подари
вит-превит кравай, на кравая кръст както си е,
както са му медни воловца-столовца.
Ако му са е сребро и злато сляло,
кат' лед на Ивановден през прага да прелива.
Тоз кравай не се е наел никой да го превива,
никой да го преплита. Най се е наела
стара къщовница, стара одумница,
тя го е превивала, тя го е преплитала.
От де го зачуха синковци от девета планина до десета,
от девето село до десето,
че довтасаха митрополци със червени бъклици,
тетевенци с жълти бъклици с преоранциконци,
полянци с бяло жито калиново и със чернаоки моми
да го стратомичат, ама то не се стратомичи.
Па се отнесе Господ кат' сокол по висини,
кат' риба из дълбоки води,
кат' пауново перо из болярски двори,
кат' ханъмка из тежки сараи,
кат' царкиня из царски палати.
Че го изгониха Светого Ивана и Божа майка,
че го изгониха на върха, накрая на дели,
а там горе кукувичка кука, кука и вика:
"Сбирайте се тука вуйкови и стрикови
от Светаго Ивана до Божа майка,
та да видите там долу що злато делят, що сребро делят!"
Кой го на дявола със лъжичка дава,
кой му със паничка дава,
кой го скупом дава,
а на нашия Сарадинко-господинко
му го откараха със количка,
че то било кило и половина.
Неговият даровичен Господ му подари
много златни кравки и подстригани овчици,
два синка сладокоси и четири вола витороги,
та разораха бащино тежко имане,
че направиха под пъти малка нива,
край път по-голяма, над път - най-голяма.
Че ги засяха с бяло жито калиново; първото се оброди,
второто се оброди, третото се най оброди.
От първото пожънаха кръстчец, от второто кладнец,
от третото купнец през връх прелива.
До купнеца крушчица, на крушчицата люлчица,
у люлчица малко детенце като ясно звънченце.
Не беше му за много, не беше му за малко,
то расна, порасна, накриви калпаче, забоде цафарка,
на ръка му манарка. Баща му го тегли от ден на ден
по остри върхари, по голи чукари, по зелени ливади,
по остри стърнища след белобоки козици,
а то нощем се криеше по дълбоки зимници с чернаоки момици.
Един ден баща му каза: "Ей, сине,
я хвани оная белобока коза,
та я виж защо рони, защо броди,
защо трева не пасе, защо вода не пие."
А то, додето баща му приказваше,
взе че се спусна на хорото,
та хвана най-хубавата мома за косите,
като баща си на млади години!
Ей, чорбаджи, нека блажа Исуса Христа, че му е сръки,
а па ние сме излъжи-краваи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.