|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Сбрали се воловарчета,
козарчета, пътничета,
друмничета, пътя пътували,
кали калували, че са изпаднали
на един брат, стар станиник,
той ги поведи тъй надолу
у един баш чутен болярин,
баш чорбаджиян.
Тий му похлопаа,
ситно му хорце потропали,
че му раздразнили
сиви, гриви кучънца.
Тий секали, че той ще излезе
сърдит, гневен,
а той бил бужи чиляк,
запръшъл златнобели ръкавци,
отворил чимшир порти,
че ги вел в равни двори
под златна трапеза,
че ги гостил и ги черпал,
и ги дарил добра дарба -
вит, превит кравай,
на кравайо сребро злато
и кръст дукато.
Той тях подари и Бог него подари,
доброчестни синов ки,
доброчестни дъщерки,
синов ки принасят,
дъщерки разнасят,
що да му принисат,
два сиви бързи кобилки,
две запригателни оловци.
Той си посе рядка нивица,
рядка нивица, гъсти кръстци,
до кръстец люлчица,
в люлчица момче златопръстенче,
мина майка му, залюля го,
мина баща му, залюля го и му запе:
- Расни, синко, да пораснеш,
да извий стъги от липови клони
и ляскови пръти,
да покараш сиви бози козици
и белооки овчици,
да доиш бяло мляко,
да храниш пътници и друмници,
да отплащаш майчини и бащини гряхови,
кот са пригришили на младото си времи.
Пустото момче горненче,
то ни слушало, какото бащата
и майката го благославили,
ами си зело пръчица,
на пръчица свирчица,
че й отишло тъй надолу
край бял Дунав,
дето си млади булки платна белеха
и млади моми шив шиеха,
одалек им глас зададе,
отблизу им със свирка засвири,
тий коя да му хорце потропни,
перчен изчеши,
та си платна прегориха,
и шив сбъркаа,
която беше на съща майка,
тя са радва и обрадва:
- Къд ходи мойто дъще,
та залиби ново либе;
която беше на мащеха,
люта я клетва кълнеше:
- Мари куче дъщерке,
къде си ходи, та си платно пригори и шев сбърка.
Че грабна криво дърво кобилица,
да я бие, че са припъна
от вътрешния праг,
че са удари отвън къщния,
че й затечи джуната,
както на дядув Мисков тъпан.
Момиче навънка излязя
и люта клетва кълнеше:
- Пустото момче горненче,
да иде в пустото гори тилилийско,
да прихвърга плочи камъни,
да глъта зъми и гущери,
да му й леко на сърцето
като на воденицата дольния камък.
Тоз кравай сят присят,
печън или недопечен,
таз вечер на нас наречън,
таз вечер в тавъта,
утри вечер в чорбата
или в торбата.
Арата, марага, тикнали магарето в попарата.
Кирсово, Комратски район - Молдова (Кауфман-НПБУМ 1, № 670).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|