* * *

Български коледни благословии

Събрали се сабор момци, сабор момци коладници.
Къде са сабор събрали, де рано ранили,
де слава славили, снощи та вечер,
калени друми разкаляли, бели вадени димии накаляли,
каръм калпаци нарусили, паун пера натрошили,
та вървели, та бързали, та стигнали
до млад наш стокин-домакин.
Портите му похлопаме, в дворито му влязохме.
Ний го мислехме съняк-наспаняк,
той не беше съняк-наспаняк,
той най си ядеше и пиеше
на негова Божа велика трапеза
и се вишом Бого молеше -
да му додат добри гости,
добри гости коладници.
Ний му отидохме добри гости,
добри гости коладници.
Малко му пяхме, много го славихме,
та скочи бос на крака, та ни дари добра дарба,
добра дарба вит-превит кравай,
на кравая злато и сребро, кръст Божи дукато.
Това дукато кому се й ляло -
мед да му се й ляло, до латин порти допряло.
Конче му бяга по земи, птички му фъркат по небе,
та фъркали, та бегали, та стигнали тук долу,
в широкото поле до света Ивана.
Амин! ("Амин!")
Той си ядеше и пиеше и си дялба делеше -
кому брат лъжичка, кому брат паничка,
на най-малкия брат най-мъничката паничка,
която береше Богданско кило,
Богданско кило, кило и половина,
която му стигаше догодина, до година и поволина.
Той се несе-понесе като кит лед по вода,
като кукувичка с гюлени перца на ден, на Гергьовден.
Амин! ("Амин!")
Отде го Господ подари доброчестни дъщерки,
доброчестни дъщерки, доброчестни синковци;
дъщерки му под път копаят, синковци му над път оряха
с криво рало, с лиси биволи, черни угари преораха.
Бяла пшеница насяха, скупно я сяха,
скупно я сяха, скупно я браха,
та я направиха на малко-много кръстченца,
на по-голямо купненце,
под купненце вейчица,
под вейчица люлчица,
в люлчица мало мъжко детенце -
кат' на баща си най-малкото кръстенце.
Майка му мина, отземе го,
баща му мина, люлее го:
"Нанки ми, сине, нанки ми,
да растеш, да порастеш,
бял вакъл овчар да станеш,
в дълбоки доле сирливи козици да пасеш,
от дълбоки доли криви пръти да сечеш,
вити стръги да плетеш!"
То, клето-проклето момченце,
като раснало-пораснало,
не послушало майчини, бащини поуки,
ми отишло по седенки, по беленки,
по дебелите сенки, дето моми
платна белат, дето булки ризи перат.
Че поседя малко-много,
че се подпря на кован кривак
и засвири с меден кавал.
Те се в него загледаха, то се в тях загледа,
че се фанаха на едно хорце, та поиграха малко и много.
Време мина, слънце зайде, месечинка рог подаде.
Отде доди момина майка, посбърза ги,
посбърза ги,посгълча ги:
"Мали моми, кобилски дъщери,
време мина, слънце зайде,
месечинка рог подаде,
дари ще се пребледжат."
Отговаря малка мома:
"Мари мамо, стара мамо,
ний не сме криви, ний не сме минливи,
ами отде доди лудо-младо,
че се подпря на кован кривак,
че засвири с меден кавал,
че се хванахме на едно хорце,
та поиграхме малко-много,
време мина, слънце зайде,
месечинка рог подаде."
Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.