* * *

Български коледни благословии

Къде стана станувахме,
тата пата пътувахме,
кални друми пребивахме,
нийде никого не стигнахме.
Стигнахме нина-господина
на връх Стара планина,
че яде и пие и се нада
за добри гости коледари -
коледари като назе!
Даде му Господ!
Ядеше и пиеше със златна лъжица,
в сребърна паница и чеклосана бъклица.
Той не рече "Убий, Боже!", ами рече "Дай, Боже!"
Ядеше и пиеше, и се Богу молеше.
Господ му подари една брабонка под носа,
ни малка, ни голема - като музикантски барабан.
Та го надари Господ на кръг орехи да яде,
на клопка вода да пие;
през плет на кръстник ръка да целува и там да не се засрами,
из комин да излезе и там да не се подплъзне;
през вода да гази и там да не се натопи.
Той не рече "Убий, Боже!", ами рече "Дай, Боже!"
Господ му подари два волца като два щурца,
та си изора нивичка и под път, и над път,
ни малка, ни голема - като Селановското поле.
В нивичката - грешчица,
в грешчицата - крушчица,
на крушчицата - люлчица,
в люлчицата - синкаш като златен кръстец.
Расна синкаш, порасна,
отгледа белобозки козици и вакли овчици.
Баща на синкаш думаше:
"Синко, я виж на белобозко яре в крак за трън!"
Синкаш нали беше луд - хвърли с кривака, преби му рогата.
Баща му го смете с лоста, та го прехвърли през моста,
та падна в Бръмбъзъковската градина,
та обра тригодишния репей,
та нема кой да го очисти,
та го очисти нашето, колежданското, магаре с двата предни крака.
Той не рече "Убий, Боже!", ами рече "Дай, Боже!"
Кой е правил тази кукла, кой я е преплитал?
Тя се е надеяла стара къщовница,
стара къщовница, стара домовница,
та се е прочула през девет села;
та се е провървила с врани коне,
с шарени цедилници,
с чеклосани бъклици,
с бажденска ракия.
Аз думам на синарата да ходи с белобозки козици и с вакли овчици.
Той не ще, ами ходи по темни темници, по чернооки момици.
То се носи подноси
като орел по висине,
като риба по дълбине,
като сврака с тънки крака.
Пиле, пиле, Коледо, пощръклело чичовото говедо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.