* * *

Български коледни благословии

Момци, коледници, кажете "Амин!"
Тоз кравай млят недомлят, сят недосят,
печен, недопечен, на нас наречен.
Малка нива чести кръстци,
голяма нива, редки кръстци,
в нивата-крушчица,
на крушчица люлчица,
в люлчица малък Иванчо.
Майка му го люлееше,
люлееше и пееше:
"Расни, сине, порасни
да вземеш бащино си имане,
да отидеш гъсти гори,
да сечеш пръти ляскови,
да плетеш вити, превити ъгли,
да въдиш шитороги козици,
витороги овчици.
Да доим бяло мляко,
да сиреш прясно сирене,
да храниш пътници и друмници,
да изплащаш майчини и бащини грехове."
Расна порасна млад Иванчо,
не чу майчини съвети,
а взе подире си сиво гудо кученце.
На кълка му инжеский,
на глава му гугличка
и тя на девет места препрена.
Че си отиде на една седянка, на една белянка,
дето момите платно белят,
дето булките шев шият.
Най малката мома е била
на деветдесет и девет години.
Докато му калпак накривят,
докато му китка накичат,
докато му песен попеят,
докато му хорце потропат -
слунцето три пъти изгравяло и засядало,
и се пририли платната.
Отива си малка мома дома си
като видяла майка й,
що да види приерено платно.
Грабва крива нова кобилицка
хуква малка мома да бяга,
и затекла като арамадановото тъпанче.
Проклела го малка мома, млад Иванчо -
да отиде в гъсти гори,
да обръща камъне и дърве,
да яде жаби, змии,
да му натежи като воденичния
долния камък под горния.
Не го зачу женска клетва,
не отиде в гъста гора,
не обръща камъне и дърве,
не яде жаби и змеи,
не му натежа воденичния,
а му тъй олекна - като воденичния, горния камък под долния...
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.