* * *

Български коледни благословии

Къдя пътя пътувахме, къдя съня сънувахме,
тъмни нощи прехвърляхме,
кални друми пречистийми,
да отидем при нашия,
по-голям братец царя,
неня господиня.
Ние мислихме ще го заварим,
на кахъри и ядове,
но ний не го заварихме на кахъри и ядове,
ам го заварихме на добра царска трапеза,
като ядеше и пиеше и се на Бога молеше,
за колажданци доброволци.
Тоз час му дофтасахме,
попяхме и веселихме,
но той си беше сам от Бога весел,
че стана и подскочи
като сокол в небеса
и паун в дълбочина,
че закърши златни скутове,
че запрятна бели ръкави,
че отся чисто бяло брашно,
че замеси чист бял кравай,
на кравая чисто бяло сребро.
Кому наречен, кому обречен,
от Бога на нас дадено.
Ей, че го дари господ с разоратни синове
с разкопатни дъщери,
че са разорали и разкопали под път нива и над път нива,
под път крушчица, под крушчица - люлчица,
у люлчица - момченце, със златно звънченце,
през рамо му кърличе,
на кърличе му енджиче,
на енджиче му цаварка,
на кръста му манарка.
Баща му го прати по дълбоки доли онци да пасе,
по зелени гори кози да брести,
а най си отиде по бистри кладенци
дет си малки моми платна белеха
и невести тънки ризи.
По малко овце пасаше,
по много момите закачаше.
Баща му го накара да лови белокрака коза,
то не улови белокрака коза,
а се спусна, че улови най-чернооката мома.
На коя платненце замени, на коя кобиличка.
Баща й я питаше:
"Мари, куче дъще,
защо си платненце заменила,
защо си кобиличка?"
А тя отговаря:
"Татко, като дойде един кучи син,
с едно куцо магаре,
с две сиви къси палета,
баща му го накара да лови белокрака коза,
а той не улови белокрака коза,
а най-чернооката мома."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.12.2010
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010