* * *

Български коледни благословии

Хей мари, слава тебе, дружина!
Де сме се слава събрали,
път пътували снощи вечер
в тъмни нощи, в кални друми,
та вървяхме, та бързахме,
бърза коня уморихме,
самур калпаци стигнахме,
тука долу в широко поле,
първи врати похлопахме, потропахме
върли псета развъртяхме.
Ний го домакин (...)
той седеше на позлатена трапеза
и се на Бога вишно молеше -
да му идат, да му дойдат добри гости коледари;
ний му отидохме по добри гости коледари
малко му попяхме, много му славихме,
той стана на бос крак, та запретна злат скут
та надари добра дара,
добра дара, вит кравай,
на кравая кръст дукатце,
мина минало преком преляло
до чемшир порти допряло.
Речете момчета Амин!
То у нас свети Иван
де го дарил Господ добре че синко,
добре че бели дъщерки,
и синко синковци разпът ударили
дъщери под път копали,
та орали, та копали
та направили черни угари
та посели жълта пшеница
скутними насяли, скутними набрали
на голяма нива купнец
на малка нива кръстец
до купнеца вейчица, под вейчица люлчица
във люлчица малко мъжко детенце
кат на баща му златното пръстенче
това момченце майка му мине го, набизяй го, благослови
баща му мине го, люшне го, благослови:
"Нани ми, Данчо, нани ми, сине,
да растеш, да порастеш,
да станеш висок, бял, вакъл овчар,
да идеш тука долу,
тука долу в дълбоки дерета,
да нащчеш прави коли, вити пръти
да извиеш ляви стърги
да подкараш сиво стадо
да надоиш глотно мляко
да подсириш бяло сирне
да нагостиш пътници- друмници
кат нас коледарци."
Тва гидийско момче раснало, пораснало
не отишло на баща си на стари години
хем отишло на баща си на млади години
че отишло тука долу на бял Дунава
дето малки моми платно белят
млади булки пляни перат
та са спря на кован кривак
та извади меден кавал
та засвири мало, много -
дорде слънце зайде, дорде месечко рог подаде.
Отде дойде момина майка, та си скара - поскара:
"Мъри, гидийски птитски дъщери,
какво чудо сторихте -
кобилици разменихте,
дари пригорихте,
мътна вода наляхте?!"
Тя най-малката дъщеря отговаря:
"Мари, мълчи, мале,
не сме криви, ний сме прави,
лудо-младо откъде го слънце догря, откъде го вятър довя
та се запря на кован кривак,
та засвири с меден кавал.
Хванахме се мало, голямо димно хорце,
дорде слънце зайдеше, дорде месечко рог подаде
тя най-малката мома пременена, набелена
с чужда риза, с чужд сукман
хоро води кат на Влиден, Гьоргойден
тя се хвърли, подхвърли
като риба в морето,
пати в решето,
сокол в дълбенето..."
Речете момчета, Амин!
Ний на знаем да славим
Господ знае да слави
колкото листата по гората,
колкото звезди по небето,
колкото пясък в морето,
толкова кяр берекет догодина в тази къща!
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.