* * *

Български коледни благословии

Тази вечер се събрахме отбор момци коледари.
Път пътувахме, друм друмувахме;
бели навуща опръскахме,
черни калпаци оросихме,
смином китки потрошихме,
че отидохме при един стар станеник.
Малко повикахме, много потропахме;
ние го бедяхме лош човек,
а той бил благословен човек -
извади китка нахтари,
че отключи чемшир порти,
че ни веде-поведе по високи чардаци
с позлатени пармаци,
че ни дари бял превит кравай.
Той нас малко дари, Господ него много дари -
два бели волове, бели като лебеди, вакли като жерави.
Че ги впрегна в криво рало, че отзе тънка копраля,
че отиде по лъките, по кабите
да оре черни угари, да сее бяла пшеница;
да я жънат малки моми,
малки моми - кривоперки,
малки момци - кривошапковци.
Не я жънаха малки моми,
най я жънаха майките и бащите им.
У малката нива кръстченце,
у голямата - купенче.
До купенчето дръвченце,
на дръвченцето - люлчица,
в люлчица - момченце.
Баща му го люляше, майка му му пееше:
"Да раснеш, да пораснеш,
вакъл овчар да станеш,
сиво стадо да пасеш!"
То не станало вакъл овчар,
а най станало враг-дявол,
че се спусна по реки,
по реки и по белянки,
дето моми платна белят,
че им сгази бели платна,
бели платна даровни.
Проклинат го малки моми:
"Ой те тебе, враг-дяволе!
Да се увиеш като коте в кълчища,
да се свиеш като пате в решето,
да кацнеш като сврака на драка,
да останеш като кол без драка!"
Амин, дружина! (всички дружно: "Амин")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.