|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ой, слава тебе, Млади Бога, дружина!
Къде пата пътувахме, къде стана станувахме,
тук дойдохме при тозиго нашего брата,
ний го заварихме на ястие и на питие,
на посребрени трапезки хлебец ядеше,
с позлатени чашки винце пиеше.
Ние рекохме по-малко да го повеселим,
по-много да го пооглушим, но той се орадва и обрадва,
скочи бос, гол, с разпасан пояс, та ни посрещна
и ни дари добра дарба, добра дарба - пещна ляба,
пещна ляба, превит кравай, а над кравая кръст дукато.
Ако бъде туй дукато червено - червени му кобилки!
Ако бъде медно - медни му лъжички,
медни му панички, медни му бели кошари!
Ако бъде сребро - сребро ми са ливало-преливало
като лед на Ивановден, пред прага са изляло!
Още ми го не е поимало, подарил ми го е Господ
впрегатни воле, малатни крави, стригатни овце,
бързати кози, по поле вещи, по поле бързещи,
по вода ходеха, дива гора гонеха,
не стигнаха дива гора, не догониха мътна вода,
а стигнаха Млада Бога, като деляха сребро и злато -
кому брату лъжичка, кому брату паничка,
на тозиго нашия брат не стигна кило и половина.
Той рече: "Колко е то?"
Зрънца-брънца, одуга-бодуга, през воденица премляно,
през ситце пресеяно, през ръка премесено, на кравай превито.
Коя беше таз умница-доумница, дето е месила тоз кравай -
превит кравай, да го четат девет села, десет села, врани коне,
сиви стада, жълти бъклици, руйно вино
и да се старичат, да се кумичат като сокол в небесе,
като мрена риба в дълбини,
като катаенце във влашка земя с тежка войска...
На голямата му нива копни виеха,
житце пресипваше, винце преливаше
и на него Господ заман помагаше -
на малката нива крушака, на крушката - люлка,
на люлката - момче като звънче.
Да расне и порасне, да отиде в дълбоки доли,
да пасе белооки кози, като баща си
с чернооки моми на млади години!
Амин! ("Амин!")
Къкрина, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ); катаенце - неясно.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|