* * *

Български коледни благословии

Я ела, Боже, скочи, подскочи от ясни и сини небеса,
да ни видиш как е останало от стари до млади,
да се скитат като нази зарад Божа трапеза!
Славим, славим, дружина! ("Амин, брате!")
Тръгнахме тези нощи полунощи,
мътни реки прегазихме, тъмно доле преминахме,
де да идем, де да идем, нийде никого не найдохме;
дойдохме на тогоз братец на вратата,
със крака потропахме, със ръце похлопахме.
Ний рекохме, ще ни сърди, ще ни гади,
той не ни сърди, не ни гади, но ни зарадва и обирадва;
че си скокна от постела, че ни отвори чемшир порти,
че ни введе в равно дворе.
Той беше весел, и ний му попяхме и го развеселихме.
Че ни приведе в мала къща, запретна бели ръкави,
завърна злати скутове, че изнесе добра дарба,
добра дарба превит кравай, на кравая кръст дукато.
Туй дукато, ако е медно - медни му лъжички,
медни му панички, медни му дечица;
ако е сребро - сребро му се ляло и преляло,
през двата прага прековало.
На тоз братец, който му мисли душманлъка,
единът му крак да е лоен, другият вощен -
двата прага да прескочи, и двата крака да счупи!
Славим, славим, дружина! ("Амин, брате!")
Тоз братец има впрегнати воловце -
ако ги сутрина рано подбада,
на нивичка му се кладничка клада и приклада,
в хамбаря му се житце сипва и пресипва;
ако ли си сутрин късно доспива,
на нивичка - гресчица, на гресчица - крушчица,
на крушчица - люлчица; във люлчица - млад момлец,
баща му го гледа като млад звънец.
Че расте, че порасте, че му даде
на ръка балтичка, на кълка янджичка,
че го кара татък доле, татък горе,
по дълбоко доле, подир патороги козици,
подир благи овчици, подир рогати кравици;
а то плаче и не раче, иска да отива
подир шитополи моми, дето е ходил баща му на млади години!
Славим, славим, дружина! ("Амин, брате!")
Тоз кравай, които са го ръце вили-превили,
да му идат от десет села сгледници, от десет - калесници;
а той да се отнася-поднася като гемия по море,
като цар Костадин с много войни,
като кукувичка в тъмни усои -
от клонче на клонче със своите ясни гласове,
като мряна рибка в дълбине;
да се гордей, тръмбашей
като еленчаните със дълбоките кесии,
като кованлъчаните със късите дърва,
като самоводчаните със черната ряпа,
като лясковчаните със миризливия лук и киселото вино,
като ряховчаните със хубавите пазари,
като присовчаните със бодливия спанак,
като болерчаните със дълбоките калпаци,
като писарчаните със самородния калдаръм и хубавите моми,
като витьовчаните със скотовете,
като яковчаните със червените керемиди,
като зеншьовчаните със терзиите,
като шилковчаните със поповете,
като развалачаните със жубавите жита,
като йовковчаните със кривите суджуци!
Ръжена дрънка и ний навънка!
Славим, славим, дружина! ("Амин, брате!")
Господ и свети Васил да дава здраве за предни години,
със живот и здраве да ги дочакаме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.