* * *

Български коледни благословии

Славейте Бога, вярна дружина, къде зла, къде добра!
Дет стана стигнахме, та пътя пътихме,
та прибидехме тъмни нощи,
та стъпкахме кални думи,
криви перя потушихме,
калпаци наръсихме,
бели димии оваляхме.
Га отидохме у то нашия станина - господина,
Заварихме го да яде и пие с други гости коледари.
Малко го полошихме, много го повеселихме,
малки му деца разплакахме,
млади му булки разшетахме.
Ний го мислим, че е сам сърдит,
а той не бил човек да се сърди,
а е бил сам си весел, че стана по бос крак,
та на дари добра дара,
добра дара - вит, превит кравай,
на тоз кравай - кръст дукато,
на т'ва дукат о - медно сребро.
Зрънце ти пребрети и претрети.
Цвилни му хамбари, медни му кошови,
пълни и равни с бяла пшеница.
Кажете момчета: О, Амин! (Всички извикват: "О, Амин!")
Хей, мари, тая наш Божа майка,
де излезли от тук, отгоре,
на Ирин - Пирин, Стара планина,
та си сгледа долу - горе,
долу - горе - често поле.
В полето нивица,
в нивица крушица,
под крушица - люлчица,
в люлчица малко ми мъжко детенце,
написано кат златно кръстченце.
На рамце му балтийка,
на шийка му кесийка.
Той не ходи кат майка си и кат татка си -
да гони свирии овци, свирии кози.
Най ми оди бели Дунави,
по бистрите извори,
дето малките моми платна белят,
а невести пляни перат.
Че си стъпна на бял камък,
че се подпря с дрянов кривак,
че извади меден кавал,
че засвири медна свирня,
та момите в него се сгледаха,
платна пречукаха,
иглите счупиха,
конците скосиха.
Отде дойде момин майка.
Отваря момин майка:
"Хей, мари куцащи, просещи дъщери,
какво сте чудо сторили
та сте платната пречукали,
конците - скосили, иглите - счупили!?"
Всичките мъчели, отговаря най-малката:
"Мълчи, мале, недей дума тая дума,
ний не сме виновни,
виновно е едно кирливо, пискливо овчарче.
От де го вятър довя,
от де го слънце огря,
че си стъпна на бял камък,
че извади меден кавал,
че засвири медна свирня,
та ние в него се загледахме,
платна пречукахме,
конците скосихме,
иглите счупихме,
водата подмътихме."
Кажете момчета: О, Амин! (Всички извикват: "О, Амин!")
Хей, мари, то нашия, великия домакин,
де му я ляло, преляло, през праг преляло и двора допряло.
От къде дойде Божа майка,
та запретна бели ръце лебедиви,
та ги събра в тънки скути копринени,
че излезе тук отгоре
на Ирин Пирин, Стара Планина,
на път на кръстопът,
под дебелите сенки,
по зелените полянки,
че си виком повикна синове и дъщери,
че им го дялба подели:
на кому братче - лъжичка,
на кому братче - паничка,
на този нашия светога Иванчо -
най-малката паничка,
най-малката лъжичка,
където взима захар - кило.
В кило го слагали, кило не го приема,
в чувал го слагали, чувал се къса,
в кола го слагали, кола се троши,
във воденица го носили,
воденица не го премила.
Той не носи поноси,
като пяна по море,
като риба из дълбочини,
като сокол из височини,
като елен с вити рога,
из зелени, гъсти гори,
като кукувица с ясни гласи
из зелено, равно поле,
като загар на черни биволи,
да изоре черни нивя,
да посее бяла пшеница;
като овчар напреж тежка свирня -
вакли овни, малки агънца,
сиво-бели козички белобрадички;
като говедар през сиво-бели говеда,
червени кончета, черни малачета;
като паун с дребни пилци
по момини равни двори,
като мома павликянка,
пременена, пребелена,
с чужда риза, с чужд сукман,
на глава й криво перо,
приковано, претрошено,
на перото три ябълки -
позлатени, посребрени,
та се вика най-велика,
най-велика, най-честита.
Кажете момчета: О, Амин! (Всички извикват: "О, Амин!")
Хей, мари, колкото звезди на небето,
колкото шума в гората,
колкото трева на полето,
колкото пясък в морето,
на тая къща кяр и берекет
по имане, по стопане,
по имиш, по сайбии.
Ние не знаем да славим,
Господ знае да слави.
От нас малко, от Господа много. - Мъц!
(Котето, момче с торба:) Мяу-у-у... (и сипват в торбата му булгур).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.