* * *

Български коледни благословии

Славяме Бога, дружина, благославяме -
за таз година и за догодина!
("Амин!")
Къде пътя пътувахме,
къде нощта нощувахме,
чести калове прегазихме,
дълбоки снегове пребродихме,
че изпаднахме на този наший
милинкий брата на вратата,
кални, мокри, разсънени, разбудихме го.
("Амин!")
Ний рекохме той ще се сърди, ще ни гади,
той не се сърди, не ни гади,
най ни се радом-зарадва,
запрети бели ръкави,
завърна златист кожух,
че ни дари добра дарба -
добра дарба, вит-превит кравай,
блюдо сиренце, кръст дукато.
("Амин!")
Тоз кравай, колкот са го ръце
вили и превили
и през пръсти прекарали -
толкоз кръстци на малинка нива.
Кръстците му са порутили,
кладните му са съсипали,
амбарите му пресипали.
("Амин!")
Туй сиренце, колкот са го
капчици капнали и прецедили,
прецедили на този наший
милинкий брата -
толкоз овци стригани благатни,
ко през гора врасък,
ко през поле прасък,
раснали, пораснали,
излезли на светого Ивана,
делили, броили - кому лъжичка,
кому лъжичка кому паничка,
на тоз наший милинкий брата
кило и половина жълти жълтици,
крина и половина бели дукати.
("Амин!")
Туй дукато ко е сребро - сребро му се ляло,
ляло и ковало, и през къщи преляло;
ко е злато - злати му лъжички,
злати му панички, злати му момченца като звънченца.
Баща им ги праща подир белопати крави,
те плачат, не рачат...
Баща им ги праща подир белобулки кози,
те плачат, не рачат...
Най бягат подир белополи моми -
като баща си на млади години!
("Амин!")
Да са дълги, дълги като влашка копраля,
да са сименити, сименити
като дванайсет синигерчета в дупка,
да са главести, главести
като драндоминския кияк!
("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.