* * *

Български коледни благословии

Слава тебе, дружина! Речете, момци: "Амин!"
Елате, Бога славете!
Що сме пътя пътували и друма друмували
милни китки погубили, мор калпаци поросили
черни чизми покаляли, дрянови криваци потрошили,
че отидохме на нашия стар станеник, стар господеник.
Доста повикахме, потропахме, посвиркахме, похлопахме.
Помислихме, че е сърдит, гневит,
хо той не бил такъв човек,
отскочи, подскочи,
като елен на тратак,
като петел на праг.
Че си сегна в дясна джоба,
че изкара медно ключе,
че си отключи чемшир порти.
Поведе ни заведе, на негови равни двори.
На дворите златна трапеза
дето Божа майка злато, сребро дели.
На кому лъжица раздала на кому паница.
На нашия брат свинското кило, кило и половина.
То ако му е малко, Господ да го дари два вола, два ангела.
Да иде в долно поле, да заоре черни угари
да си сее жълто жито, кутрени.
Както сял и наръчал -
да го жънат малки моми, крививянки,
да го жънат млади момци, с криви капи.
Да го жънат млади булки, с мъжки деца.
Голяма нива, редки кръстци,
малка нива, чести кръстци.
Във кръстец-дренчец.
На дренчец вързано молчеч,
във люлчец малко мъжко детенце.
Майка му, баща му минат, заминат
и го залюлят и му наръчат:
"Нани ми, нани, малко момченце
да растеш, да порастеш
да станеш като баща си вакъл овчар.
Да си тръгнеш подир руди, вакли овчици,
подир рогати козици.
Да идеш тука горе,
тука горе в гора мелянова.
Да сечеш пръти люлякови.
Да си виеш вита стърча,
да си стадото накършиш,
накараш и мляко издоиш
и сирене подсириш.
Да си гостиш пътници и друмници.
Майка ти и баща ти да влязат в рай божи!"
Расло момче, пораснало,
накриви си кривом калпак,.
на кръст забучи сладкомеден кавал,
нарами дрянов кривак.
Че отиде тука долу,
дето момите платна белят,
де момите шев шият,
даже и смях и закачки правят.
Че се подпря на дрянов кривак,
изкара сладкомеден кавал,
че засвири жално милно,
жално, милно, хоро вито.
Малки моми, малко поиграха, много потропаха.
Че си шев сбъркаха,
платната гем прегоряха,
мътна вода наляха,
и къщите гем непреметени останаха
и телците гем неприбрани останаха.
Техните майки, техните мащехи, люто ги кълняха:
"Вит мар, магарски, конски щерки.
Дали кален орач доди ви залъга,
или вакъл овчар ми замая,
та навреме не си дойдохте?"
А те гем отговарят:
"У мъри мале, що си стара и щумяла,
нито кален орач доди и ни залъга,
нито вакъл овчар доди и ни замай.
Отде доде момче планче,
та се подпря на дрянов кривак,
че изкара сладкомеден кавал,
че засвири жално, милно,
жално-милно жаловито, хоро вито.
Ние малки моми, малко
поиграхме, много потропахме,
че си шев сбъркахме.
Мътна вода наляхме,
платната прегоряхме и
телците неприбрани останаха,
и къщите непометени останаха."
Техните майки, техните мащехи, люто го кълняха:
"А бе, момче планче,
отде доде, там да идеш, алах версен.
Да идеш тука горе в пуста гора,
дето петел не пее, дето кукувица не кука.
дето птиченце не се чува!"
То не отишло момче, планче в горна гора,
а отиде тука долу, дето момите вода взимат.
Та ги стряскаше, Вода гем наливаше,
китките от страните вземаше, за любов им говореше.
Тоз кравай, чийто ръце са го вили,
да се вият като сокол в небеса, като риба по вода,
като лятна птица по гори и по води.
Речете, момци - Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.