|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ела, Боже, кръсти слави, благослови!
Как сни пъти пътували,
кални друми друмували,
черни нощи претъпкали,
че сни дошли до наший,
до наший вишний Господ,
стар станеник, господин.
Че сме го заварили
на ястие, на питие
на тая божа рай трапеза,
маломерна му паничка,
сребърна лъжичка,
Ний рекохме, че е сърдит, гневит,
той не се сърди и гневи,
че скочи на крака,
та ни кани, прекани.
Зареди, обреди,
на тая бяла погача,
тая вита жълта пеперница.
Колко си зърна вити, превити, чети, премети,
толкова си беше дарил,
нашия вишен Господ,
стар станеник, господин.
Да си носи, подноси,
кат` сокол във висини,
кат`, риба в дълбини,
като вода бистра,
като гора с листа,
като вакъл овчар на крачан
с малки агънца
по зелени ливади.
И вий, дружина, благословете го, Амин!
Той седеше на висока могила
да раздава злато и сребро,
кому с паничка дареше,
кому с лъжичка дареше.
Дал ги беше вишен Господ,
наш стар станеник, господин,
с Търновската полвиница,
коя бере кило, кило и половина.
И вий, дружина, благословете го, Амин!
Големи нивя, малки купни
малки нивя честом кръстци,
кръстец - дренчец,
дренчец - люлчец,
в люлчец - момчец,
той ми грее като бащин
позлатен пръстенец.
Баща му го кара с белооките кози,
а той бяга по широките моми,
край чернооките моми,
както нашко батко Никола
от година за друга.
И вий, дружина, благословете го, Амин!
Гранитово, Елховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|