* * *

Български коледни благословии

Мари, хей, кай!
Събрали се сабор момци коладници.
Де път пътували, де нощ нощували,
де рано ранили, де късно къснили,
че са изпаднали, припаднали
на едни чемшир порти.
Похлопнали, потропнали.
Де ги зачу Богдан юнак,
че си скочи бос на крака.
Тий го мислят лош човек,
а той излезе добър човек,
добър човек - божи човек.
Че си бръкна в куюм джобове,
че си извади китка нахтари,
овори и чемшир порти,
уведе си добри гости,
добри гости коладници.
Те му пяха добра песен,
добра песен коладнишка.
Той ги дари вит-превит кравай,
на кравая - кило злато, кило сребро.
Тий, кай, нали бяха девет братя,
че го делили на девет дяла -
на кому с лъжичка, на кому с паничка,
на кому с орехова шлюпичка.
На едно лудо-младо се падна кило злато, кило сребро.
Помъчи се на ръка да го вдигне - не можа,
на гръб да го носи - не можа.
Отговарят отбор момци коладници:
"Ой те тебе, лудо-младо,
не се мъчи на гръб да го носиш,
ами иди в бащини тъмни яхъри,
извади сиви-лиси биволи,
че впрегни кола колесарка,
натвари кило злато, кило сребро;
когото срещнеш по пътя, ще казваш:
"На воденица отивам, брашно да меля!",
или пък: "На нива отивам - семе нося!"
Че ги послуша лудо-младо,
отиде в бащини тъмни яхъри,
извади сиви-лиси биволи,
впрегна кола колесарка,
натвари кило злато, кило сребро.
Като из пътя вървеше,
отде го срещнаха три делии,
три делии, три пашалии,
и го попитали:
"Ой те тебе, лудо-младо,
де отиваш, какво носиш?"
Той като се уплашил,
объркал като сокол в небето,
като риба в дълбинето,
вместо да каже:
"На воденица отивам -
брашно да меля!";
или: "На нива отивам - семе да нося!",
ами каза: "Кило злато, кило сребро нася!"
Тогаз тий го накарали да направи три черкови -
в първата да венчават млади булки,
във втората да кръщават малки деца,
в третата да опяват стари баби.
Амин! (всички: "Амин!")
Мари хей, кай!
Голяма нива - малко кръстци,
малка нива - много кръстци,
сред нивата крушчица,
под крушчица - люлчица,
във люлчица - Иванчо.
Баща му го люлееше,
майка му пееше:
"Расни, Иванчо, да пораснеш,
да пасеш сиви-гриви козици,
да доиш бяло млечице,
да храниш пътници-друмници!"
Че расна Иванчо, кай, порасна,
не паси сиви-гриви козици,
не дои бяло млечице,
не храни пътници-друмници.
Ами накриви калпачка,
подсука мустачка,
забоде в пояс свирчица,
че тръгна татък долу - по седенки, по беленки,
дето моми шев шиеха, дето булки платна белеха.
Отдалек им с калпак намахна,
отблио им с очи намигна.
Че си скочиха всички на крака;
доде му перчем разрешаха,
доде му калпак накривят,
доде си със свирчица посвири,
доде си хорце потропнат -
слъцето три пъи изгряло и заседнало...
Кога си в къщи отиват,
всички били на свои майки,
една била на майка мащеха.
Тя била на деветдесет и девет години,
фустана й с деветдесет и девет ями закърпен,
под мишницата й със шиш зашишен...
Майката, кай, отдалек кълнеше:
"Мари, дъще, клета дъще,
каква беше таз седянка,
таз седянка, таз беляна -
слънцето три пъти изгря и заседна!"
Отговаря малка мома:
"Мари мале, стара майко,
нали знайш по твойто лудо време...
Дойде едно лудо-младо,
че засвири със свирчица.
Доде си хорце потропнем -
слъцето три пъти изгря и заседна!"
Майка й гнява догневя,
че си грабна крива нова кобиличка,
че я навънка подгони.
Тя се вътрешен праг препъна,
а на външен - удари и си долната джуна удари.
Че я майка й отвън село пропъди -
отиде горката в пусти гори зелени
да обръща дърве и камъни, да яде змии и гущери...
Отде се намери, кай, едно змийче-усойниче,
че я ухапа по горняа джуна,
затекла ни малко, ни много -
като воденичния долния камък,
като гайдарджийския големия тъпан!
Амин! (всички: "Амин!")
Тоз кравай беше ваше, отсега нататък - наши!
Печен-неопечен - на нас наречен!
Тази вечер в торбата, утре вечер - в чорбата!
Амин! (всички: "Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.