* * *

Български коледни благословии

Благослови на Бога, дружина!
Нито сме рано, нито сме късно къснили,
таман сме на време дошли, среднощи, полунощи,
дренови криваци нарамили,
сминови китки изпотрошили,
та сме дошли на тоз стар
станеник, стар домакин,
та му похлопахме чемшир порти,
та му раздразнихме сиво, гриво кученце.
Скочи бос на крака,
ний го мислим сърдит, гневен човек,
той бил гостоприемен човек.
Бръкна в коин джобове,
та извади китка нахтари,
отвори чемшир порти,
че не въведе в равни двори,
та ни гощава, гощава,
та ни черпаха, черпаха,
та ни даре добра дарба,
един превит кравай.
Дет се е ляло сребро, се и ляло,
дет се й ляло злато, се й ляло,
та го през прат преляло,
заляло чисто поле, метликово,
кат по Ивановден дебелите ледове,
Атанасовден тежки калове,
той наз дари, Бог него дари,
злочески синковци, злочески дъщерки.
Дъщерки изнасяли, синовци внасяли,
що ми внесли, принесли,
по рой овчици, по рой козици.
Те били девет мина братя.
Рекли да се разделят,
на кому какво ще се падне.
Един се паднало лешничева шлюпка,
на друг орехова шлюпка,
на един се паднало Търновското кило,
дето беряло деветдесет и девет оки.
Той се чул, прочул от изток до запад,
и се вил-повил, като матейско пате в решето,
като ганово куче в коприва,
като мишка в армея, като котка в кълчища.
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.