* * *

Български коледни благословии

Хей, събрали ми се, събрали, все отбор млади колежани,
де рано ранили, де късно къснили по тия нощи полунощи,
през гъсти гори минали, мътни води газили,
вит, навит кравай на кривак нанизали.
че сме стигнали до Стого Ивана до вратата.
Амин! ("Амин!")
Ний мислехме, че той ще е сърдит-пърдит;
той не беше сърдит-пърлит, а стана,
бръкна в коюм джобове, извади китка ключаве,
отвори чимшир порти, въведе ни в равни двори.
Ний там ги сварихме с Божа майка на царска трапеза,
ядяха и пиеха и на Бога се молеха да ги дари,
да ги дари Бог с оратни синове и копатни дъщери.
Амин! ("Амин!")
Кога му синове застигнах - под път нива разораха,
под път нива разораха,над път нива разораха
с два вола, с криво рало, с босилкова копраля
Кога му дъщери застигнах - под път лозе насадиха,
под път лозе насадиха, над път лози насадиха.
В нивята кладните грееха, в лозята бъчвите преливаха.
Амин! ("Амин!")
Отде ги зачуха от девето село, от десето село
със сиви коне, сини шапки, насам като са тръгнали
триста треви завлекли; те със себе си носеха
една пъста соколова градинка.
Тя крикаше-викаше и се дърпаше като рак на дълбоко,
като рак на дълбоко, като сокол на високо.
Амин! ("Амин!")
Бре, тичайте, братя, викайте, нашего Стого Ивана!
На път на кръстопът с Божа майка дяла делиха -
кому лъжица, кому паница, на Стого Ивана,
на Стого Ивана - кило и полоница!
Амин! ("Амин!")
Дълга ми, дълга нивица, в нивица крушица,
на крушица люлчица, в люлчица малко детенце,
с ясно гласченце като медно звънченце.
Амин! ("Амин!")
Майка му шиеше торбичка, баща му дялаше дряновичка.
Майка му го люлееше, баща му пееше:
"Расни, расни детенце, кога раснеш, пораснеш,
кога раснеш, пораснеш стадо да пасеш!"
Амин! ("Амин!")
Расна, порасна детенце, но не отиде с овци и кози,
най си отиде по чешми и кладенци да си люби,
да си люби малки моми и да чини като баща си,
като баща си на младите години!
Амин! ("Амин!")
Расна ми, порасна Иванчо; баща му го праща с овце и кози.
Не си отиде с овце и козе, а най си подбра куцо магаре,
на гърба му енджиче-пенджиче, че си отиде по чешми и кладенци -
дето малки моми вити шевове шият, млади булки платна белят.
Амин! ("Амин!")
То се подпря на дрянова тояга, извади медно кавалче,
извади медно кавалче, та засвири жално мило.
Млади моми, млади булки покрай него вито хорце тропнаха,
хорце тропнаха, шевовете побъркаха, коритата попукаха.
Те със тях водеха една малка сестричка.
Тя тичешком си отиде и от далече викаше:
"Мари, мале, ела да видиш, отде се зема едно лудо-младо -
напреде си караше едно куцо магаре,
на гърба му енджиче-пенджиче и с медно кавалче.
То се подпря на дрянова тояга и засвири жално - милно.
Наши каки, наши були, като се събраха покрай него
вито хорце тропнаха, шевовете побъркаха,
шевовете побъркаха, коритата попукаха!"
Амин! ("Амин!")
Отде зачу таз лоша свекърва; като хопна, подскокна
като мокра пуйка на боклука и тичешком си отиде на чешмата:
"Мари дъщери и млади снахи, какво направихте
шевовете побъркахте, коритата попукахте!"
Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.