* * *

Български коледни благословии

О, скочи, Боже, да поможе!
Къде стая стануваме, къде Богу богуваме,
всекъде ни бе зле-добре, тука ни бе най-добре,
че затек'ме стая нине на дом, къща, на честни трапези,
че яде и пие и се моли за коледни юнаци.
Бог му даде коледни юнаци
и он сам се разпореди, та ги дари -
пешким хлеба, барва месо, ведро вино,
а и него Господ го дари - по-честити синковци,
по-бързоноги дъщерици.
И вий речете, моя дружина: "О, амин, амин!"
(всички дружно: "Амин! Амин!")
Па подгониле Бога и светия Иван,
па го виле горе, па го виле доле,
закарали на кръстато поле,
дека дели Господ сребро и злато.
Кому с паница, кому с лъжица,
а на нашия домакин - кило и половница,
па не може с малите волове, с брезите биволи,
а все село помогнало, та го дом закарале.
Па не са могле през праг да го претъркулят,
па се сгодиа тия добри коледари
със златните колаци, сребърните превъртаци.
И вий речете, моя дружина: "О, амин, амин!"
(всички дружно: "Амин! Амин!")
Що е ръка разтраяла и размесяла
и она се надала да й додат старокуми, старосвати -
от девето село с враните коня, със сини седла,
с пречегъртани погачи, с щиклосани бъклици...
И она пак се вила, вила - като орел във висините,
като риба в дълбините, като е лето Стара планина,
като кукувица с ясните гласове,
като гергина с шарени перя,
що е през поле хвърчала, па е пера ронила,
па ги мома събирала, па ги на китки правила
и ги на добър ден носила...
И вий речете, моя дружина: "О, амин, амин!"
(всички дружно: "Амин! Амин!")
И тия ченковци-менковци,
на мала нива кръстци, на голема - купни,
па не можа юнак с кон да ги обиколи,
с бел боздуган да ги прехвърли,
а ги прехвърли със златна ябълка!
И вий, речете, моя дружина: "О, амин, амин!"
(всички дружно: "Амин! Амин!")
Колко звезди в ясно небо,
толкоз здраве в тая къща!
Когото не съм благословил -
Господ да го благослови!
И вий речете, моя дружина: "О, амин, амин!"
(всички дружно: "Амин! Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.