* * *

Български коледни благословии

Слава тебе, божи дружина, благославяте ли "амин?"
Че сме се събрали-отбрали се отбор момци коладници,
път сме пътували, друм друмували,
керкез калпаци поросили, сминни китки погубили,
жълти чизми окаляли, бели димии оваляли, тъмни нощи потъпкали,
доде сварим до тоз нашия брат, брата Христо, до къщата му,
златни му порти похлопахме, в равни му двори потропахме.
Ний рекохме, ще го сварим на съне, на спане,
да го от сън съним, от сън пробудиме,
най го сварихме на златни трапези - яде и пие.
Ний рекохме, ще е някой лош човек, зъл човек, ще ни гони, ще ни пъди,
той не бил лош човек, зъл човек,
най бил добър човек като добър Господ! Амин!
Че ни се радва-обрадва и скочи бос по калцунки,
запретна скутом шити бели ръкави,
че ни дари добра дара вит-превит кравай,
на кравая - сърма злато кръст божи дукато. Амин!
По-бързи му кобилки, сиви-бели говедца,
ваклошати овненца, пърчовити козленца
по земя бягали, по небе хвъркали, от зло избягали, добро стигнали
татък горе в Стара бяла планина при Свети Иван, Божа майка и Вишен Господ! Амин!
Те стояха под калинка, под малинка и си братска дялба деляха
кому брат лъжичка, кому брат паничка.
Кому брат сребро - сребро се ляло,
кому брат злато - злато се ляло,
през праг му преляло, двора му оковало.
Тоз нашия брат, брата Христо, него му са братска дялба делили,
че му се е паднало търновско кило, кило и половина,
да му стигне до година и до амина! Амин!
Него му се от Бога малко видяло, че се на Бога мило молеше
да му даде Господ доброчест синковци, доброчест дъщерки,
дъщерки да разнасят, синковци да принасят -
на ден девет обрата да обратуват
със тез лиси биволи, чивга бели волове,
бели като лебеди, вакли като жерави. Амин!
На малка нива - снопчец, на голяма - кръстчец,
под кръстчеца - вейчица, под вейчица - люлчица,
в люлчица малко детенце като божемайчино златно пръстенче.
Мине майка му, залюлей го, мине баща му, залюлей го,
майка му го учеше, баща му го редеше:
- Расти, синко, порасти, стани голям ергенин,
вземи балтия във ръка, подкован кривак на рамо и меден кавал във пояс,
че иди татък горе в Стара бяла планина да пасеш кози и овце,
да доиш бяло мляко, да правиш бяло сирене,
да храниш пътници-друмници, да изплащаш майчини бащини грехове,
гвойта майка, твоя баща път да им се падне в рая да идат,
в рая да идат, с право да бъдат! Амин!
Мър гидишко момче, загорско момче,
че расна-порасна, стана голям ергенин,
взема балтия във ръка, подкован кривак на рамо и меден кавал във пояс,
то не отиде татък горе в Стара бяла планина да пасе кози и овце,
най отиде по седейки, по валейки, под дебелите сенки,
дето моми платна белят, дето булки шита шият и сгоденици тънко дари,
и се озова на подкован кривак, и засвири с меден кавал.
То малко посвирило, те много потропали,
шарба прешарили, платна прегорили,
мътна вода налели, кобилички разменили.
Техните майки те им се караха:
- Мари дъщи, гидишки дъщи, загорски дъщи, що сторихте, що направихте!
Отговаря най-малката мома,
която била на девентдесет и девет години:
- Мари мале, стара мале,
ти колкото остаряваш, ума си погубяваш,
ти не знаеш едно време, на младо време,
как нашите бащи свиреха с кавалите, вие играехте с месалите!
Днеска отде го вятър довя едно лудо младо,
се озова на подкован кривак и засвири с меден кавал,
то малко посвири, ние много потропахме,
шарба прешарихме, платна прегорихме,
мътна вода наляхме, кобилички разменихме...
Краваят на момите - на момците, магарето - на вълците! Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.