* * *

Български коледни благословии

Слава тебе дружина, благославяте ли? ("Амин!")
Че сме се събрали, отбрали все отбор-момци коладници,
пьт сме пътували, друм сме друмували,
керкез калпаци поросили, сминни китки погубили,
желти чизми окаляли, бели дими оваляли,
тъмни нощи потьпкали, докато сварим до тоз вашия брат,
брата Христо, до къщата му.
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")
На златни му порти похлопахме, в равни му двори потропахме.
Ний рекохме, че ще го сварим на съне, на спане - да го от сън събудиме.
Ний не го сварихме на съне, на спане,
а най го сварихме на златна трапеза - яде и пие.
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")
Ний рекохме, че ще е някой лош човек, зъл човек,
че ще ни гони, ще ни пъди,
а той бил добър човек, като добър Господ!
Че ни се радва, обрадва, изскочи бос по калцунки,
запретна скутом шити бели ръкави,
че ни дари добра дара, добра дара, вит-превит кравай,
на кравая, сърмо и злато, кръст Божо дукато.
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")
По-бързи му кобилки, сиви-бели говедца,
ваклошети овненца, пьрчовити козленца -
по земя бягали, по небе хвъркали,
от зло избягали, добро стигнали -
татък горе в Стара бяла планина,
при свети Иван, Вишен Господ и Божа майка.
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")
Те стояха под Калинка, под Малинка и си братска дялба делиха.
Кому брат - лъжичка, кому брат - паничка;
кому брат - сребро, сребро се ляло;
кому брат - злато, злато се ляло,
през праг му преляло, дворът му оковало.
Тоз нашия брат, брата Христо,
него му се братска дялба делили,
че му се паднало търновско кило,
кило и половина - да му стигне до година и до Амина.
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")
Него му се от Бога малко видяло,
че се на Бога мило молеше -
да му даде Господ доброше синковци, доброше дъщерички,
синковци да принасят, дъщерички да разнасят.
На ден девет обръта да обрътуват
с тез лиси биволи, чевга бели волове,
бели като лебеди, вакли като жерави.
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")
На малка нива снопчец, на голяма кръсчец,
под кръсчеца вейчица, под вейчица - люлчица,
във люлчица малко детенце като Боже майчино пръстенче.
Мине майка му - залюлей го, мине баща му - залюлей го,
майка му го учеше, баща му го редеше:
"Расти, синко, порасти, стани голям ергенин,
вземи балтия в ръка, подкован кривак на рамо, меден кавал в пояс,
че иди горе в Стара бяла планина да пасеш кози и овце,
да доиш бяло мляко, да правиш бяло сирене,
да храниш пътници и друмници, да изплащаш майчини и бащини грехове.
Твойта майка, твоят баща път да им се падне,
в рая да отидат, в рая да отидат с право да бъдат!"
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")
Мари, гидишко момче, загорско момче,
че расва, порасва, стана голям ергенин,
взема балтия в ръка, подкован кривак на рамо и меден кавал в пояс.
То не отиде да пасе овци и кози,
а най-отиде по седенки, по беленки, под дебелите сенки,
дето булки платна белят, дето булки шита шият и сгоденци - тънко дари,
че се озова на подкован кривак в засвири с меден кавал.
То малко посвирило, те много потропали,
шарба прешерили, платна прегорили, мьтна вода наляли, кобилички разменили.
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")
Техните майки, те им се скарали:
"Мари дъщи, гидишки дъщи,
що сторихте, що направихте?"
Отговаря най-малката мома,
най-малката мома, която е била
на деветдесет и девет години:
"Мари мале, стара мале,
колкото остаряваш, ума си погубяваш.
Ти не помниш ли, едно време -
на младо време, как нашите бащи свиреха с кавалите,
а вие играехте с месалите.
Днеска откъде го вятър довя едно лудо-младо,
озова се на подкован кривак и засвири с меден кавал.
То малко посвири, ний много потропахме,
шарба прешарихме, платна прегорихме,
мьтна вода наляхме, кобилички разменихме.
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")
Краваят на момите, момите на момците, магарето на вълците!
Дружина, благославяте ли? ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.