* * *

Български коледни благословии

Ой скочим Боже поможе, поможе!
Къде пътом пътуваме, кални друми разбиваме.
Сега нийде добро не намериме.
Тук добро намериме - при свет Ивана;
седнал да пие и да яде с чемшир лъжички,
на позлатени паралийки. Той се надяваше
да му дойдат гости годежари.
Те му не дойдоха гости годежари,
най му дойдоха наште коледарски коцета.
Той стана, та ги надари добра дара,
добра дара - бучка бучовно сиренце.
Бабичка се подголеми, па влезе в плевнята.
Фанала две мишки; от мустаците им
направила конапци, от ребърцата - самарче.
Бабичка се подголеми, разора горно поле,
горно поле и долно поле; насея бяла пшеница.
То се не роди бяла пшеница,
най се роди една китка садина.
Повика от три села момите.
Отде се взело усил,
та се лепнал на бабичката на джуката,
та й станала джуката,
като на наште дзурладжии и тупанджии,
да й иде отръки на лед вода да пие
и на кръг орехи да чука.
Бабичката си натовари кривокракото магаре
от Долни Дъбник за нашта пещера -
брашно да меле, месила лебище,
лебище като мишо очище.
Имала трима синове;
единият ял, та се угоил -
като мравучка през полвин
и като комар през врата.
Вторият син имал три зъба.
Фанал магаренцето за опашката.
Откъснал на магаренцето опашката
и кравайчето му на вратеца.
Тоз кравай, ако бъде го подмесвала
млада невяста, да се изнесе, поднесе
като пате в решето,
ако бъде го подмесвала
млада мома - да се изнесе-поднесе
като сврака на свинака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.