* * *

Български коледни благословии

Бъде пътом пътували,
кални друми разбивали.
Нийде добро не намериме,
тук намериме свети Иван,
че яде и пие в сребърна паничка
и чемширени лъжички.
Той се надяваше гости да му дойдат.
Не му дойдоха гости,
най му додоха наште коледарски коцки.
Те малко го развеселиха и много го заглушиха.
Ама и той ги дари добра дара -
бучка бачонково сирене
и превит кравай на копраля.
Тоз кравай коя го е мисовала, разтривала,
ако млада невеста, да се носи и поднася
като моруна по море,
ако е стара баба, да се носи и поднася
като лисица в мрътвица,
като сврака на свинака.
Ех, че се ядоса бабата,
па си отиде в сламата.
Фана си два щуреца като два волеца,
да си изоре горно и долно поле,
да си роди бяла пшеница.
То се не роди бяла пшеница,
ами се роди сетлика и метлика,
два стръка садина.
На длан го оваршила,
с долна и горна джука го отвея.
Па си натовари бабата
кривокракото магаре,
та го скара долу на водениците.
Засипа дванайсе витла на водениците.
Мляло се два дни, мляло се три дни,
три дни, цяла една неделя.
Па си събра брашънцето,
натовари си куцото магаре.
Отде се взе едно куче,
сепе, та фане магаре за опашката.
Куче сяпа, магаре тегле,
куче се не къса.
Баба бие с манара, момче с цафара;
манара счупиха, цафара споцепиха.
Куче сепе, не се къса,
та откъсна опашката на магаре
и кравая на попа на врата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.