* * *

Български коледни благословии

Дълга нива с гъсти кръсти,
малка нива с редки кръсти
сред нивата крушчица,
под крушчица люлчица
в люлчица малък Иван,
баща му го люлееше, майка му пееше:
"Расти, расти. млад Иван.
да пораснеш, да отидеш татък горе,
татък горе в пусти гори, пусти гори галилейски,
да завъдиш рогошети, мингишети козици,
да довиш бяло млеко,
да сириш прясно сирене,
да храниш пътници и друмници,
да плащаш майчени и бащини грехове!"
Той кай синко раснал пораснал
ни заловил майкиния си път,
дето майка му го пращала,
ами нарамил кован кривак,
увел подири си сиви игриви кученца,
отишъл татък долу по седенки, по беленки,
тай кай залюбил малка мома -
устата й на мляко мирише,
деведесет и девет годишна била,
тя кай доде му хорце потропни,
доде му кичица скачи,
приирила къделката,
пригорила врътенцито.
Майка й я питала: "Ама дъще, куче дъще,
слънцето става три пъти изгрява,
тир пъти засяда, а тебе още те няма?!"
А тя отговаря: "Ама, майко, стара майко,
като питаш да ти кажа -
залюбих едно лудо младо,
дорде му хорце потропна
доде му китица скича,
приирих си къделята
пригорих си втретенцето..."
Майка й я подгонила да я бие
тя се препънала през плета
паднала, ударила си долната джуна,
излязла й една голяма пъпка,
на кръстника си ръка целувала,
през лида вода пиела.
Кажете, момчета, амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.