* * *

Български коледни благословии

Слава Богу, Дружина! Амин! ("Амин!")
Ний го мислим сърдит-гневен човек,
а той излезе добър човек, Божи човек.
Че изскочи бос на крака като петел на слана,
че бръкна в коюм джобове,
че извади кит нахтари,
че ни отвори чемшир порти,
че ни въведи в равни двори,
че ни варди от сиво-гриво куче,
че ни оведе нашироко, нависоко,
че ни гощава, гощава,
че ни черпава, черпава,
че ни даде вит кравай,
на кравая сребро, злато,
сребро, злато, кръст дукато!
Дето сребро - сребро се ляло;
дето злато - злато се ляло,
през турата преляло!
Амин! ("Амин!")
Малка нива, гъсти кръстци,
голяма нива, редки кръстци,
сред нивата крушчица,
под крушчица люлчица,
в люлчица малък Иванчо.
Амин! ("Амин!")
Баща му люлееше, майка му пейше:
"Расти ми, расти, малък Иванчо,
та завъди рогашете, менгашете козички,
направи вити страги на пътища на друмища!
Надой бяло мляко, та изплащай бащини,
бащини и майчини грехове!
А той, синко, раснал, пораснал,
станал на двайсет години;
не уловил майчина си път,
дето го майка му учила,
нарамил кован кревак,
помамил сиви-гриви кученца,
та отишъл татам долу,
по седенки по беленки,
дето момите платна белят,
дето булките ризи перат.
Амин! ("Амин!")
Там залибил една много малка мома,
деветдесет и девет годишна,
устата й на мляко миришела,
дето киче кичи, дето хорце потропне,
слънцето три пъти изгрявало
и три пъти залязвало;
къделята пригадило, въртенцето препрело.
Че отишла нейната стара майка,
да я търси, да я вика.
Отговаря стара майка:
"Ой те тебе, клета дъще,
слънцето три пъти изгрява,
и три пъти засяда, тебе още те няма!"
Отговаря малка мома:
"Ой те тебе, стара майко,
дойде едно лудо-младо,
дето киче закича, дето хорце потропва,
кадела прекрих, вретенце пригорих."
Амин! ("Амин!")
Че го прокълна неговата стара майка,
да отиде татам горе, пусто горе галелейско,
да обръща камъчета, да си разговаря зъми и гущерчета.
Че го стигна майчината люта клетва,
че отишъл татам горе, пусто горе галелейско,
обръщал камъчета, та разговарял зъми и гущерчета.
Там го ухапала една люта змия за долната джуна.
Тя го затегна не малко, не много -
като дядовия дармаданов тъпан,
като бургучишката голяма могила,
колко му била лика-прилика,
на кръстникът си през плета ръка целувал,
през тръба паница мед ближел.
Амин! ("Амин!")
По едно време наш синко се завърнал,
че хванал майчин си пъти,
дето майка му го научила,
та посял една голяма нива,
магарето като се отъркаляло,
краката му оставали отвън,
тя пораснала, пораснала,
мишките като бягали, гърбовете им се виждали,
пожънал я, повършал я и що е изкарал -
изкарал е три чувала кабаклии,
чувалите му събрали по зърно и половинка.
Амин! ("Амин!")
Отишъл да го мели на една воденица,
три години не вървяла, шест месеца небет не видяла,
насипал го, едно зърно паднало до позлука,
другото в камъка, третото в коша,
смял го, събрал го таман един камокан брашно.
Месил една голяма пита, колко едно биволско око,
събрал гайдари, воловари да ги храни и гощава,
да изплаща бащини и майчини грехове.
Амин! ("Амин!")
Те всички яли, богославили, наш синко небогославил,
подирили го да го убиват, защо не богослави,
той трътил да се крие, ха тук, ха там, -
влязъл в една турска джмия.
В туй време турците правели байрям,
та го изсърбали на айрян и се отървал!
Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.