|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ей, мари, вярна, благословена дружина,
що сме пътя пътували, нощя нощували,
криви крила претрошили,
червени чизми оцапали.
И де допрехме до тоя
стани нине господине,
малко, много потропахме,
чемшир му порти разхлопахме,
дребни му деца разплакахме,
млади булки раздигахме.
Ние го смятахме за сърдит човек,
а той ми бил добър човек,
стана на един бос крак
и ни дари с колак.
Речете, момчета, от Бога - Амин!
Тоя човек си имал нивица,
нивица златна, крушица,
под крушица - люлчица,
във люлчица - малко мъжко детенце,
писано като кръстченце,
шийка му - кесийка,
кълка му - бълтийка,
ръка му - кавалче.
Расло, порасло.
Баща му го поучавал
да сече вити пръти,
да гради вити стърги,
да подкарва помърколати овчици,
да дои кротко мляко,
да храни кат нас момци - коледарци.
Пак речете, момчета, от Бога - Амин!
Генералово, Свиленградско; "дова" (Архив КБЛ-ВТУ); помърколат
- шарен; балтийка - брадвичка; стърга - вратичка, през която минават овцете, когато
ги доят.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|