* * *

Български коледни благословии

Много сме път пътували, друми друмовали,
темни нощи пребивали, тежки кале претъпквали,
та сме дошли при тоя наш стар-стареник
и млад господин, от благослови-Амин!
Ние рекохме, че е сърдит, гневит
той не беше сърдит, гневит.
Ами скочи, подскочи и се отнесе, поднесе,
като соколвъв висине, като риба в дълбине.
На крака ни посрещна, на нога ни изпрати
и ни дари, подари, тая бела погачина.
Дето я брали и трупали, вили и китили
моми-тънковйки, момци-кривошапки.
От благослови- Амин!
Той е наш стар-стареник и млад господин,
тая чест му била, ни мало, ни много.
Дарили го с друга чест, по- добра чест.
Теглитни му кравички, егнитни му овчици.
Жребитни му кобилки, ройни ми пчелици.
От благослови- Амин!
Тоя наш стар- станреник и млад господин
тая чест му била, ни мало ни много,
дарили го с трета чест най-добра чест.
Големи ниви, вишни китни,
малки ниви, честом кръстци.
В кръстци вейчица, за вейчица люлчица.
В люлчица малко детенце,
малко детенце, момченце.
Под мишничка му медно кавалче,
на ръка му златно пръстенче.
То расло, порасло, голям момък станало.
Баща му гони подгони
подир сиво беликаво стадо -
той не бега подир сиво беликаво стадо,
а ми бега, побега, есен по седенки,
пролет по беленки, дорде
се научи по цъфнали моми
да им граби смилени китки.
От благослови- Амин!
Да бъде преблагословена
тая пита кръговита!
С мед и масло намазана,
с голям берекет помазана!
Да бъде голяма и топла,
като слънцето, че българки
са я събирали в шепа -
зрънце по зрънце,
когато не стигало слънце!
Да се ражда пшеница под път и над път
и на сух бел камен!
Класовете и да станат като лъжици,
а зърната и като дренки!
Да се ражда грозде под път и над път
и на сух бел камен. От всяка лоза по мера.
От дъндърмите две мери!
Да се народят ябълки, круши,
да цъфти ружа и трендафил,
и през новата година
голям берекет пак да има!
В лява ръка зимница
в дясна ръка летница!
Ха сега да видим коя ке пълне амбаро!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.