* * *

Български коледни благословии

Славите ли, славите ли?
Дошле сме ви добре гости
добри гости коледари.
На таз добра вечер, коледна вечер.
Къде рано ранили, къде късно къснили,
на кой плета претъпкали,
на кой колове счупили,
на трети кокошки подплашили,
на четвърти кучето ударили.
Най-после стигнахме до нашия съсед,
станинине, домакине.
Той не беше лош човек да дигне
кол или брадва срещу нас.
Той беше добър човек, бръкна в джобове
извади китка ключове,
че ни заведе в изби дълбоки,
там заварихме Божа майка. Мрянка риба ядеше,
руйно вино пиеше.
Нахрани ни нас и ни напои,
и ни дари с вит кравай, вит кравай превит,
ний от все сърце му благодарихме
и му благословихме: Да му са роди момченце,
да го кръсти Иванчо, да расте Иванчо да порасте,
да стане на 20 години, да отиде на зелени герени,
да оплете вити стърги, да издои сиво стадо,
да подсири бяло сирене, да храни пътници и друмници.
Де беше Господ да го слуша туй нещо,
де беше ангел да го записа.
Че му се роди момченце, кръсти ги Иванчо.
Расна Иванчо, порасна, стана на двайсе години,
но не излезе добро момченце, да отиде на зелени герени,
да оплете вити стърги, да издои сиво стадо,
да подсири бяло сирене, да храни пътници и друмници,
а излезе развалено момченце.
Наметна Иванчо ямурлука, нарами кривака,
помами сиво, гриво кученце, че отиде на едно изворче,
дето петел не пей и куче не лай.
Там завари две млади моми - едната на осемдесе години,
другата на деведесе години.
Подпря се Иванчо на кривака, засвири на кавала.
А те като не чули и видели
такова нещо, решили да си поиграят.
Малко ли играли, много ли играли -
пътеката тревясала, кобиличките им лист пуснали,
кладенчето тинясало, бакърите гъбясяли.
А пък тяхната майка за добро
прага на вратата не минава,
а за лошо боса по плета играе.
Отишла при тях, погнала да им се кара
и да ги бие с кобилицата. Ударила едната в устата,
устата и се надула като търновски тупан,
посвидела и се много и проклела наш Иванчо -
да скочи у два трапа, да си счупи и двата крака,
да извади две плочи, да си извади и двете очи.
Де пак беше Господ да го слуша туй нещо,
де беше ангел да го записа.
Иванчо скочи в два трапа, счупи си и двата крака,
извади две плочи, извади си и двете очи.
Тогава Иванчо впрегна котка и мишка в ралото,
че изора къри и баири, напълни калмукани с жито,
натовари ги на кривокрака магаричка,
отиде да мели на деведесе и девет-годишна воденичка.
Чакал цели девет години докато му дойде реда да мели.
Мишките го изяли - останали само три зърна.
Едното зърно паднало извън коша,
навел се да го вземе, да го пусне в коша -
келявото го прибрало и го въртяло три дни и три нощи.
На брадата му останали само два косъма, на главата му три.
Речете, момци, Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.