|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Скочи, боже, да поможе!
Къде стана станувахме, къде пата пътувахме,
в тия кални друми и тъмни нощи,
та ни нанесе Бог в тоя доброчестен домакин.
Той беше рад и весел, и Бог му надари юнаци-коледари.
И он ги дарува с пещер месо,
с брава сирене, с тая вита колачица.
Па речете, мой дружина: Амин! Амин! (всички дружно: "Амин! Амин!")
На нива грешчица,
на грешчица - крушчица,
на крушчица - люлчица,
и в люлчица - синец
като злат кръстец.
Па си расна и порасна,
та стана овчар и козар.
Баща му го търсеше по дълбоки долища,
а той бягаше по кладенците, по чернооките моми.
Пред него магаренце, по него е кученце,
на ръка му балтийка, на кълка му торбица.
За него са ходиле до девето, до десето село,
да му търсят булка на прилика,
с врани коне, със сини каруци,
със жълти юзди и шиклосани бъклици.
А она се одноала-подносала
като сокол в висине,
като риба в дълбине,
и водици под воденици около светого Ивана!
Па речете, мой дружина: Амин! Амин! (всички дружно: "Амин! Амин!")
Тая вита колачиа, коя е ръка разтраяла, коя ръка е размесвала,
за нея да доождат от девето село кумица да бъде, старосватица да бъде.
А она се односила, односила, подносила
като сокол с вишине, като кукувица с ясен глас.
Като столничане с брези биволи,
като чуречане с хубави моми,
като потопчане с алени коне,
като чанковчане с гергьовското агне...
А вие речете, мой дружина: Амин! Амин! (всички дружно: "Амин! Амин!")
Елешница, Елинпелинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|