* * *

Български коледни благословии

Слава Богу, дружина! ("Амин!")
Ний сме рано ранили, ний сме късно къснили,
таман навреме тръгнали -
в нощи, полунощи, през колашките пости!
Кални друми тъпкали, дълбоки доли скачали,
дрянови криваци чупили, сминови китки губили!
Па сме дошли, дошли добри гости коладници,
на тоз стар станеник, станеник, стар друмник!
С ръце му порти похлопахме,
с крака му хорце тропнахме,
че му раздразнихме сиви-гриво кученце,
че го от постели събуди, че скочи бос на крака.
Ний го мислихме сърдит, сърдит, гневен човек,
той бил гостоприемен човек!
Бръкна в джобове,
извади кит нахтари,
отвори чимшир порти,
че ни въведе в равни двори,
че ни гощава гощаване,
че ни черпи черпене,
че ни дари добра дарба!
Дарбата му беше, вит, превит кравай!
На кравая кръст дукато,
дукато, сребро и злато!
Сребро, злато се ляло та през прага преляло,
та заляло чисто поле, чисто поле, метликово!
Той нас дари, Бог него дари -
с три злочести дъщерки,
с три злочести синковци!
Дъщерки му изнасяли,
синковци му внасяли.
Що му внесли, пренесли?
Кой по рой овчици,
кой по рой козици!
Рекли да се разделят.
На кому какво се паднало?
На единия Стара планина,
на другия орехова черупка,
на третия се паднало Търновско кило,
дето тежало деведесет и девет оки - без една сто!
Той се чул прочул, от изток до запад,
че се вил, повил като Матейско пате в едро решето,
като ганаво куче в голяма коприва,
като коте в кълчища, като мишка в армия!
По нататък пращайте!
Слава Богу, дружина! ("Амин!")
В голяма нива - редки кръстци!
В малка нива - гъсти кръстци!
В нивата крушчица,
под крушчица люлчица,
в люлчица - малък Иванчо!
Майка му го люлееше, люлееше и пееше:
"Нани ми, нани Иванчо!
Да растеш Иванчо, да порастеш,
като вуйчо си, Иванчо, да станеш!
Руси биволи да впрягаш,
черни угари да ореш,
жълто жито да жънеш,
баща и майка да храниш!"
Че расна Иванчо, порасна!
Не стана чифчия,
най ми стана вакъл овчар!
Че отиде тамо долу,
тамо долу - изворче,
на изворче, на кладенче,
на кладенче под върбите,
дето моми шев зашиват,
дето булки платна белят!
Че се подпря на дрянов кривак
че извади тънка свирка,
тънка свирка кокалена -
засвири жално-милно.
Момите шев сбъркаха!
Булките платно оставиха!
Коя му хорце тропна,
коя му песен попя!
Най-малката мома,
тя му китчица скичи,
на калпак закичи!
И че я Иванчо поведе,
на майка си отмяна заведе!
Амин! Дай Боже!
Слава Богу, дружина! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.