* * *

Български коледни благословии

Ще речем: "Слава Богу, дружина!"
Ний сме, кай, рано ранили,
ний сме късно къснили.
Тръгнали сме, кай, по колашките пости,
по колашките пости, дългите нощи.
Кални друмища постъпкали,
жълти криваци изпотрошили.
Та сме изпаднали, кай, на тоз стар брат,
на тоз стар брат, стопанин, дюнник човек,
на негови чемшир порти.
Ний как го смятахме някой сърдит, гневен човек,
той бил добър човек; че си скочи бос на крака,
че ни отвори чемшир порти,
че ни уведе в равно двори,
че ни гости, че ни черпа,
че ни дари добра дарба.
Каква му била дарбата:
вит-превит кравай,
на кравая - сребро, злато, кръст дукато,
през прага то преляло, кожите оковало
кат' на Иванов ден дебелите ледове,
кат' на Атанасов ден телешките калове.
Амин, дружина! ("Амин!")
Той, кай, нас дари, Господ него дари.
Каква му била дарбата: вакловчици овчици,
перести козици, черновръзи кобилки.
Кобилки, кай, бягали, що са бягали,
че са стигнали Бога и Божа майка
под морава люляка, под червена калина -
тежка си дялба деляха.
На кой брат се е паднала
орехова черупчица,
на кой брат се е паднала
лешникова шлюпчица,
на тоз най-малкия брат, кай,
са паднало Търновското жило.
То не бере много, то не бере малко -
триста деведесет и девет оки и половина.
Амин, дружина! ("Амин!") По-много прощайте!
Ще речем: "Слава Богу, дружина!"
Голяма нива - редки кръстци,
малка нива - гъсти кръстци.
Сред нивата - крушчица,
под крушчицата - малък Иванчо.
Майка му го гледаше, баща му пееше:
- Расти, Иванчо, да пораснеш,
да станеш като чичо си и вуйчо си,
да упрегнеш черни биволи,
да изореш черни угари,
да сейш жълта пшеница.
Расъл Иванчо, порасъл,
не упрегнал черни биволи,
не орал черни угари,
не сял жълта пшеница.
Най си нарамил липово криваче
и си помамил сиво-гриво кученце,
че отишъл татък долу,
татък долу, дето момите
платна белят и биволците тив пият.
та са Иванчо изпровикнал...
Коя му хорце потропнала,
коя му китка закичила...
Амин, дружина! ("Амин!") По-много прощайте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.