|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
И ще речем "Слава, Боже!", дружина!
Не сме рано ранили, не сме късно къснили.
Тръгнали сме по колашките пости,
по колашките пости в дългите нощи,
кални друми изпотъпкали,
жълти криваци изпотрошили,
сминови китки изпросили.
Та сме изпаднали на този стар брат-станеник,
станеник-доненик, на неговите чимшир порти.
По-малко потропали, повечко потропали,
че му раздразнили сиво-гриво кученце.
Ние го смятахме за сърдит човек,
а той излезе добър човек.
Не скочи бос на крака,
не ни отвори чимшир порти,
не ни уведе в равни двори,
не ни дари добра дарба,
добра дарба - превит кравай.
На кравая сребро, злато,
сребро-злато - кръст дукато.
През прага се преляло, колите оковало
като на Ивановден дебелите ледове,
като на Атанасовден тежките калове.
Той нас дари, Господ него дари.
Каква му била дарбата?
Ваклушчици-овчици,
не и бързи кобилки,
перести козици.
Кобилки бягали що са бягали,
не са стигнали Бога и Божа майка
под морава люляка, под червена къпина.
Тежка си делба деляха.
На кой брат се паднало орехова шлюпчица.
На кой брат се паднало лешничева шлюпчица.
А на тоз най-малкия брат търновското кило
то не бере малко, то не бере много -
триста деветдесет и девет оки и половина.
Амин, дружина!
Драгоданово, Сливенско; "Богославка" - след вземане
на кравая от "попа" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|