|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Ой ви мой дружина, я станете, я скокнете!
Къде път пътуваме, къде друм друмуваме,
да разбием тез кални друми,
да отидем на тоз наш станин-домакин
на равни му двор, позлатени му порти;
ний рекохме, че е лош сърдит пиян човек -
да са са сърди и да са кара,
той не би лош сърдит пиян човек -
да са сърдии да са кара,
най седял на чиста велика трапеза,
и се вишни Бога молеше за добри гости коледари.
Ний му отидохме още по-добри гости коледари,
той са радва и обрадва, та ни дари добра дара,
добра дара - вит-превит кравай,
този кравай що е с тънки сита сит пресят,
с бели ръце месен замесен,
този кравай, що е с кръст Божи дукато,
който е през кошове преминал, през драките излязъл!
Речете дружина - Амин! ("Амин!")
Този наш станин домакин що му било мило, що му било драго да му дофтасат добролики
синки, добролики щерки - щерки да му поднасят, синки да го отнасят, той сам
да са отнася кат кит по море, кат пяна по вода, кат кукувица с ясен глас в зелена
гора, като малка мома с накривено перце по чуждо хорце, кат добър юнак с накривен
калпак през момини равни двори
Речете дружина - Амин! ("Амин!")
Тоя наш станин-домакин на млади години
майка му и баща му го пращали подир козите,
той на инат вес бягал по черновките моми!
Де го зачу тая Божа майка тука горе в синьото небе,
та още тука долу накрай земя,
та разгъна златни скути - ленени и копринени,
та си вика, та си клика - синки и дъщерки...
Кому дялба дели, кому дарба дари,
дарила беше този наш станин-домакин
най-малката паничка, най-малката лъжичка -
коя събира кило жътици;
кон ги товари - кон не ги приема,
кола ги товари - кола не ги приема.
Ние не знайме да славим, -
Господ знай да слави!
Да ви е честита година!
Речете дружина - Амин! ("Амин!")
Добротич, Провадийско; коледарска "молитва" или "славка",
изрича се от "попа" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|